Пътят към нашия Рим

Всички ние цял живот търсим Рим … още поговорката гласи, че всички пътища водят към Рим – вярна във всеки смисъл, който влагате в нея.

Пътят към нашия Рим
Пътят към нашия Рим

Всички ние цял живот търсим Рим … още поговорката гласи, че всички пътища водят към Рим – вярна във всеки смисъл, който влагате в нея. Един от прекрасните ми рожденни дни ме отведе именно там, за да открия моя и нашия Рим.

Затягайте коланите и хайде с нас там през декември … качваме се в самолета и политаме високо, високо в небето сред облаците – гледката е невероятна – безброй бели облачета като захарен памук се реят  в синевата, крило на самолет и любопитни погледи, надничащи през прозорците на самолета. Неусетно времето минава и вече сме кацнали на летище Фумичино в Рим – едно от най-големите, с много терминали, пътници – пристигащи и заминаващи. Впечатление ни направиха отделените кабинки за пушачи насред коридорите на летището, в които се бяха наскупчили пушачите.

От летището се отправихме към хотела с автобус и след като се настанихме веднага се впуснахме в приключение, нетърпеливи да вкусим Рим. Ако не сте с организирана екскурзия голямо улеснение са туристическите карти на града, където са описани всички номера на трамваи, автобуси и спирките на Метрото, както и спирките, на които спират, а повечето от тях те отвеждат директно до съответната забележителност. 1,50 евро е билетът за градски транспорт, важащ 100 мин, а билетът от 6 евро важи за 24 часа за целият градски транспорт. Купуват се от съответни автомати, всички наоколо са любезни и готови да ти обяснят, ако нещо ви затруднява.

Първата вечер се насочихме към Колизеумът – разкошен през нощта. Окъпан целият в златиста светлина, пълнолуние и цялото му величие, нашепващ истории за древен Рим. Построен през 72 г. Колизеумът в Рим е най-големият амфитеатър в света и най-популярната забележителност на Италия. Един от най-емблематичните символи на Древен Рим е бил построен като дар за римляните, на който да се провеждат различни игри и представления, и който да покаже на света възможностите на римските строителни инженери. Преоблечени, като древни римляни, мъже приканват да се снимате с тях, разбира се срещу съответната цена (около 10 евро).

Всяка първа неделя от месеца е обявена за вход свободен на националните музеи от Министъра на културата в Италия и за наш късмет олучихме именно тази неделя – вторият ден от нашето италианско приключение, който отделихме за разходка из музеите. Посетихме Термите на Диоклециан (le Terme di Diocleziano), които се намират в близост до гара Термини, където отиват всички автобуси в Рим. След което се насочихме към Ватикана.  „Да отидеш до Рим и да не видиш папата“ е фраза, която съпътства неизменно всяко пътуване до Вечния град, е, ние не го видяхме, но за сметка на това останахме впечатление от Ватикана, не влязохме вътре, тъй като имаше километрична опашка. За да влезеш там, според мен трябва да си отделиш един ден, специално само за там, затова го оставихме за следващото ни ходене там, както и фонтанът Треви, който беше в ремонт. От Ватиката се качихме на туристическите автобуси „Hop on, hop off“, които минават на всеки 15 мин, билетът, който се купува важи за цял ден и може да слезеш, на която спирка желаеш, да разгледаш и да се върнеш за следващия автобус. Автобусът минава покрай всички главни забележителности в Рим. Вечерта се разходихме до разкошният площад Навона, както и Пантеонът.

Римският пантеон (Roman Pantheon) е един от многото исторически символи на град Рим. В действителност Римският пантеон е най-голямата архитектурна и културна забележителност на града, що се отнася до божествени храмове. В буквален превод думата пантеон означава „всички богове”. Този колосален монумент се счита за най-големия храм от неармиран бетон в света. Милиони туристи от цял свят се стичат днес в Римския пантеон, защото той е най-добре запазената сграда от Древен Рим, до която може да се докосне днес човек.

Смята се, че Римският пантеон е построен през 27 – 25 г. пр.н.е. в Рим от император Марк Випсаний Агрипа. Той бил приятел и генерал на Октавиан Август. Римският пантеон е издигнат като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В своя първоначален вид римският пантеон е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квирин, чиито функции се разпределят в съответствие с типичната за индоевропейците трипартитна структура: първият е носител на жреческа и царска власт, вторият – на военна сила, третият – защитник и осигуряващ храна за всички. Квирин, древен бог, почитан вероятно от италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. По-късно Римският пантеон става християнски храм от 7-ми век. От създаването си по време на цялата си история Римският пантеон служи само и единствено като храм.

Третият ден се разходихме до един от моловете в Рим – Fashion district, намира се извън Рим и отново има организирам автобус, на който може да се качите от гара Термини в 10:30, билетът е 7 евро и важи за отиване и връщане (връщането е в 17:30). Молът е построен като едно затворено малко градче с 170 къщички – магазини с известни марки дрехи, обувки, парфюми, чанти и всякакви други стоки, както и няколко ресторанта за хапване. Лично за мен беше истински шоколадов рай да попадна в магазина на Линд, пълен с щандове бонбони и шоколади.

И разбира се не на последно място да споделя за храната в Рим. Италианската кухня е една от най-широко разпространените и известни извън пределите на своята родина. По брой ресторанти например вероятно спори с китайските за първо място, защото почти няма град по света, където да не се носи ароматът на прясно изпечена пица. Освен с готовите си ястия Италия е прочута по цял свят и с някои специалитети от фамилията на основните продукти. Така например зехтин, различни видове сирена (най-известните са пармиджано, моцарела, горгондзола и маскарпоне), колбаси като мортадела и прошуто от Парма. Да не забравяме и италианските вина, сред които всеки ще намери нещо по свой вкус. Един от най-вкусните десерти, който съм яла е каноли. Канолите са символ на сицилианското сладкарство. Предствляват хрупкава пържена кора, овита под формата на тръба, пълна със сладък крем, обикновено рикота. Могат да се гарнират с натрошени бадеми, шам фастък, кори от цитросови пловове или желирани черешки. По произход от Палермо в началото са приготвяни по време на карнавалите и са били символ на плодовитостта. Те са толкова емблематични за Сицилия, че през 1972 г. в сцена от „Кръстника” след едно убийство Питър Клеменца казва на Роко прословутата реплика „Остави пистолета. Вземи канолите”. Струва си да се опитат.

Разбира се освен всичко хубаво в Рим, видях и другата му страна, не по-различна от България – по стените надраскани графити, мръсотия из по-забутаните улици, крадци в претъпканото Метро и автобуси. Никой не дава предимство на пешеходците на пешеходните пътеки, дори бих казала, че в България се преминава по-спокойно. Почти нямаше здрава кола, повечето вече бяха ударени. Така, че и в Рим животът има две страни. Не всичко в чужбина е розово, вероятно някои неща са по-добре уредени, други не, въпрос на избор … въпрос на усещане е твоят път до Рим. Аз открих моят и нашият път към Рим, който е тук и сега … а вие?

К. Герчева, Декември 2014

Разкошът на Коледното осветление в Канбера

Коледното осветление в австралийската столица Канбера влезе в Книгата на рекордите на Гинес. По улиците на мегаполиса грейнаха над 1,2 милиона LED светлинки месец преди Коледа.

Коледното осветление в австралийската столица Канбера влезе в Книгата на рекордите на Гинес. По улиците на мегаполиса грейнаха над 1,2 милиона LED светлинки месец преди Коледа.

Коледни светлини в австралийската столица Канбера поставиха нов световен рекорд. Близо 1,2 милиона LED светлини върху 120-километрови кабели бяха оформени като три свързани помежду си гигантски, опаковани коледни подаръци. Книгата на рекордите Гинес потвърди, че това е най-голямото показване на LED светлини.

Събитието се състоя в мола „Петри плаза“ и е резултат от месеци планиране от адвоката в Канбера Дейвид Ричардс и екип от доброволци. То побеждава предишния рекорд, поставен в Шуртан, Южен Узбекистан, със 181 540 светлини. Миналата година Ричардс също постави световен рекорд за най-много коледни светлини върху жилищна сграда, като покри дома си с 502 165 лампички.

Нови хоризонти, рицарски истории и Малта

… да потегляме на борда на полета за Малта, където през нощта ни чакаше една дама, за да ни отведе до хотела. След студа, който оставихме в София беше време отново за летните роклички, бански, джапанки, пясък, палмички през деня, музика и танци – вечерта …

Нови хоризонти, рицарски истории и Малта
Нови хоризонти, рицарски истории и Малта

Ако преди година някой ми беше казал, че през октомври ще пътувам до Малта едва ли щях да повярвам … всъщност топлата есен през 2013 г. ме посрещна в болница и с редица изпитания, които не ме отказаха от мечтите, за да се завърти вихрушка от събития, които ме отведоха далеч далеч сред палмички, кристално малтийско синьо, приказни спомени, любов и Ние ….

И хайде да потегляме на борда на полета за Малта, където през нощта ни чакаше една дама, за да ни отведе до хотела. След студа, който оставихме в София беше време отново за летните роклички, бански, джапанки, пясък, палмички през деня, музика и танци – вечерта … Повечето плажове в Малта са скалисти, но в едно от заведенията случайно попаднахме на българин, който работи там, за да ни упъти към един от красивите пясъчни плажове на Малта с кристално чиста вода в град Мелиеха, който посетихме на другия ден, но първо … първо се отправихме на екскурзия в Мдина – старата столица на Малта или още Тихият град. Там още на портите на града ни посрещната с колесници, които предлагаха една екзотична разходка из стария град, чувствайки се като дама, придружен от своя рицар. Малки улички, пясъчни цветове и  много красиви цветя, украсяващи дворцовите стени, очароваха зад главния вход, а от крепостните стени се простираше гледка, спираща дъха … прегръщайки те целия град, извън крепостните стени на Мдина. Кактуси се оглеждаха от всеки ъгъл със своите  сочни плодове, които опитахме, а от тях правят и много хубаво вино.

След стария град имахме възможността да наблюдаваме как се изработват стъклени фигури от популярното стъкло на Мдина, както и сребърни изделия, така фино изработени – нишка по нишка, а целият работен процес отнема от 2 до 3 седмици и разбира се малтийските кръстове – не можеш да напуснеш Малта, ако не си вземеш кръст под формата на обеци, брошка или огърлица.

На вторият ден отидохме на екскурзия до Гозо с ферибот, остров близо до о. Малта.  В сравнение с големия остров Малта, Гозо е много по-рядко заселен, по-спокоен и с по-чист въздух и може да се похвали с разкошни катедрали, строени от рицарите в Ла Валета, но майката природа е най-големият архитект. На западния бряг на остров Гозо прибоят е оформил в скалите естествен прозорец, който малтииците с обич наричат „Лазурния прозорец“. Разходките с корабчета тръгват от Dwejra и излизат в открито море, минавайки през каменните тунели.

Така два дни разходки, а следващите два дни – лежерно излежаване на хубавия плаж в Мелиеха, кристално чиста вода, в която дори и да не можеш да плуваш, спокойно можеш да си направиш разходка от единия край до другия , защото колкото и навътре да отиваше, тя си оставаше до колене … е, разбира се имаше и дълбоко, но достааа навътре 🙂 .

Последният ни ден там, преди отново да се отправим към България, посетихме Ла Валета – столицата на Малта. Прекрасен град, много много хора, не бих го опредилила като космополитен, ни най-малко, но пък беше запазил очарованието на отминалите епохи и едновременно с това съчетаваше и полъха на новата епоха със стил.

Покрай многото обиколки не забравяйте да опитате и популярната риба там – Лампука, както и заек, приготвен по малтийска рецепта 😉 – ще си оближете пръстите.

Казват, че човекът е човек, когато е на път … обогатяваш себе си, виждаш нови култури, нови хоризонти, но разбира се най-сладко е прибирането у дома, за да напрегръщаш всички, които обичаш … Сега затварям очи и тайничко си пожелавам още много нови хоризонти и завръщания, не само на мен, но и на всички, които четете …

К. Герчева, Октомври 2014

На гости на Дракула или да докоснеш сърцето на Карпатите

Синая е известен планински курорт, Брашов – интересен град в Карпатите, а замъка на Дракула в Бран … за него е чувал всеки.

 

На гости на Дракула или да докоснеш сърцето на Карпатите
На гости на Дракула или да докоснеш сърцето на Карпатите

Синая е известен планински курорт, Брашов – интересен град в Карпатите, а замъка на Дракула в Бран … за него е чувал всеки. Замъка Бран (Bran Castle), намиращ се на по-малко от 30 км от Брашов, е една от най-популярните и интересни туристически атракции в съседна Румъния. Издига се величествено на висок хълм до град Бран, между румънските провинции Трансилвания и Влашко.

Първоначално той е бил крепост, построена от рицарите на Тевтонския орден през 1212 г. и носеща името Dietrichstein. Нейното предназначение е било да контролира пътя до южна Трансилвания, минаващ през планината и използван от много търговци за по-бързо минаване на Трансилванските Алпи. 

Първият документ, съдържащ сведения за замъка, е от 19 ноември 1377 година и представлява писмо от унгарския крал Луи I до “брашовените” /саксонски търговци в Брашов/, с което дава разрешението си за построяване на каменно укрепление на мястото на дървената постройка. През 1378 година замъка е използван за първи път в защита срещу османските нападения, а по късно се превръща в митнически пост между двете провинции – Влашко и Трансилвания. 

Известността на този национален румънски паметник се дължи на другото му име – „Замъкът на граф Дракула“. През 1897 година Брам Стокът написва ужасяваща история за Дракула, базирана върху живота на влашкия княз Влад Цепеш (или Тепеш, 1431-1476), като използва Бранската крепост за развитие на действието в книгата си.  

В легендарни истории влашкия управник се споменава като обитател на Замъкът Бран, имащ тесни коридори представляващи тайнствен лабиринт от призрачни местенца и тайници, където лесно може да се скрие „вампир“. Въпреки че той никога не е живял за постоянно тук, се смята, че по време на Османската власт в Трансилвания е бил заключен за няколко дни в подземията му. Доказателства за това и до ден днешен няма.

През 1920 г. жителите на Брашов, чиито предци издигнали замъка, го подарили на румънската кралица Мария. Замъкът скоро се превърнал в нейната любима резиденция и днес посетителите могат да видят артефакти главно от нейно време, включително и традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. По стените му има богата колекция от румънски и чуждестранни произведения на изкуството от 14 – 19 век.

През 1948 година, когато Румъния е под комунистически режим, правителството конфискува замъка от нейната наследница и дъщеря – принцеса Илеана и депортира цялото кралско семейство. 

През 2006 г. румънското правителство реституира имота и го връща на сина и единствения наследника на принцеса Илеана – Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк.

По настоящем Замъкът Бран е музей. В него гостите могат да видят предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, преди да се изкачите до Бран, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи.

Синая се намира на малко над 500 км от София и пътуването трае около 8 часа. Вероятно сте чували за планината Синай в Египет, където Мойсей получава 10-те божи заповеди? Румънският курортен град Синая възниква около малък манастир със същото име в сърцето на Карпатите, за да се превърне в един от най-старите и най-популярни курорти в Румъния в днешно време.  Името на града е свързано с манастира построен тук през 17 век от румънски благородник, след завърщането му от Светите места и Синайския полуостров в Египет. Градът е част от курортен комплекс, разположен в долината на река Прахова, подходящо място за зимна ски ваканция или лятна почивка. Курорта разполага с 10 лифта, общата дължина на пистите е 40 км., предлага богато разнообразие от обекти за настаняване и заведения. Интересни забележителности са: замъка Пелеш; мемориалната къща на Джордже Енеску; Манастира на Синая, на повече от 300 години.  Тук изсичането на дърветата е строго забранено, както и късането на всякакви алпийски растителни видове, сред които Планински божур и Еделвайс. Въздухът има изключително благоприятно въздействие върху човешкия организъм, а няколкото минерални извора в околностите привличат туристите с лековитата си вода. Тук можете да се наслаждавате на най-добрите условия за зимни спортове в цялата страна и на дълги преходи в дълбоките прохладни гори през лятото.

К. Герчева, Септември 2014

Истанбулска приказка или градът на мечтите

Константинопол, Константинополис, Цариград или съвременен Истанбул е едно различно и многолико място, оцветено в безброй цветове, примамващо те с мирис на подправки, любовни и всякакви видове чайове, сладки вкусотии и … традиции.

Истанбулска приказка или градът на мечтите
Истанбулска приказка или градът на мечтите

Константинопол, Константинополис, Цариград или съвременен Истанбул е едно различно и многолико място, оцветено в безброй цветове, примамващо те с мирис на подправки, любовни и всякакви видове чайове, сладки вкусотии и … традиции.

Отново бих отишла в Истанбул. Защото Истанбул не е просто град, той е живот. Съчетава в себе си несъчетаемото. Град на контрасти. Изток-Запад, Ислям-Християнство, история-модернизъм, море-хълм.

До Истанбул може да летиш, да пътуваш с автобус или с кола. Разстоянието от българо-турската граница до града е 250 километра. Можеш да се разходиш бос из Синята джамия, да затаиш дъх пред величието на „Св.София“, да постоиш на Хиподрума, където са се водили хиляди гладиаторски битки, или просто да се разходиш в покрития базар „Капалъ чарши“.

За да се докоснеш до източните ритуали, задължително трябва да посетиш кафене с наргилета. Ритуалът с наргилета се възражда през последното десетилетие и е заимстван от персийската и арабската култура.  А турският чай е толкова силен, колкото турското кафе и винаги е в специални малки чашки. Традиционният турски сладкиш е баклавата и непременно трябва да се опита. Истинската турска баклава трябва да се приготвя най-малко 10 дни – трябват 40 ката фини кори. Толкова тънки, че през тях да можеш да прочетеш вестник.

Не пропускайте най-ценното културно наследство на града – музея „Света София“. Построена като църква, впоследствие превърната в джамия, а след това и в музей, „Света София” надминава всеки паметник, познат на християнството от византийската епоха. Наричат я едно от съвременните 7 чудеса на света. Освен това разгледайте и българската църква „Св. Стефан“ или така наречената „Желязна църква“, която се издига на самия бряг на залива „Златен рог“ и чиято конструкция е излята от чугун.

Джамията „Сюлеймание“ е една от най-красивите джамии в Истанбул, чийто архитект е бележитият Синан.

Древните градски стени, останки от Византийския дворец „Влахерна”, двореца Бейлярбей край Босфора, използван най-често като резиденция на почетни чуждестранни лица, новият султански дворец Долмабахче, заливът „Златния рог“, който разделя европейската част на града на Нова и Стара част, синята джамия на султан Ахмет I, мостът „Галата“, който свързва Европейската с Азиатската част на Истанбул.

К. Герчева, Август 2014

Магията на Тракийското светилище Беглик Таш

На 4 км. от Приморско, в резервата Ропотамо се намира едно от най – тайнствените и грабващи дъха светилища, открито по нашите земи – Беглик Таш.

Магията на Тракийското светилище Беглик ТашНа 4 км. от Приморско, в резервата Ропотамо се намира едно от най – тайнствените и грабващи дъха светилища, открито по нашите земи – Беглик Таш. Територията, на която е разположено, е горска, била е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков (управлявал 1954 – 1989 г.). Именно поради тази причина едно от най-големите открития за за тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 г.

Има поверие, че оракулът на Беглик Таш е напътствал Язон, че тук е спирал и Одисей. То е най-ранното открито досега мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Функционирало е от XIV пр. Хр. до IV век. Една от версиите е, че е посветено на култа към плодородието, Богинята-Майка и орфическото посвещение и обезсмъртяването на Хероя.

Входът на светилището е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка” с дължина 0,6 и ширина 0,34 м. Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите.

впечатляващ е мегалитът с форма на обърнато сърце. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и „Маркови стъпки“. Те са с форма на човешко стъпало без очертани пръсти, дълги 80 см и широки 40 см. Открити са върху заоблени камъни – менхири, всеки от които тежи около 100 тона. Тези “божествени стъпки” бележат пътя към най-сакралното вътрешно пространство на светилището. В източната част на Беглик таш има кръгъл камък, който се предполага, че е т.нар. брачно ложе. Тук жрецът и жрицата ритуално представяли сливането на бога Слънце и Майката Природа. Смята се, че част от мистериите са съхранени в традициите на нестинарите. Векове по-късно те почитат пречистващата сила на огъня –символ на небесното светило.

Особено атрактивен за туристите е лабиринтът, който е важна част от тракийското светилище. Той е служел за ритуала на посвещение на младежите и гадаене на тяхното професионално бъдеще. Освен като храм, светилището е било използвано за календар и часовник. За това говорят специфични резки, издълбани в скалите, разделящи деня на части.Слънчевият часовник “отразява” сянката от главния камък, която падала върху следващите, разделяйки деня на шест отрязъка. Беглик таш е обгърнат от мистерии и крие още много тайни, но всеки, който посети тракийския комплекс усеща неговата магия и енергия.

К. Герчева, Август 2014

Резово … безвремие и очарование

там времето е спряло, оставяйки те да попаднеш в едно безвремие, за да те очарова с потъващия залез за морските хоризонти

Резово ... безвремие и очарование
Резово … безвремие и очарование

Резово е различно курортно селище от всички останали на българското черноморие … там времето е спряло, оставяйки те да попаднеш в едно безвремие, за да те очарова с потъващия залез за морските хоризонти, магията на рибарските мрежи, вкусните гозби, гъделичкащи обонянието, минавайки покрай китните ресторантчета, незабравимата панорама и тишината, която ти осигурява така нужното ни спокойствие в забързаното ни ежедневие.

Резово е сгушено в най-южната точка на българското Черноморско крайбрежие. Намира се на 95 км южно от Бургас по път 99, на 17 км от гр. Ахтопол и 11 от Синеморец. До селото е устието на река Резовска, което е и границата с Република Турция. Старите му имена са Резбу, Резви, Резви дере, Резве. Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война. Според други източници е възможно Резос да идва от думата „цар” на езика на траките. Днешното село е заселено в 1903 г. и веднага е построена църква – „Св. св. Константин и Елена”. Това личи от иконата „Всех святих“ от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана в 1909 г.

Старото село от миналия век е на 10 км навътре в Странджа, на хълма Кукуча (Кочурето). Преди опожаряването му по време на Преображенското въстание, то е имало 100 къщи и църква „Свети Иван Кръстител“. За известен период името му е Ени кьой (Ново село). След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства от село Яна и от Малко Търново. Дърводобивът, въглищарството, земеделието, скотовъдството и моряшките професии помагат на селяните бързо да се замогнат през ново време. През 1923 г. в Резово е основана горско-производителна кооперация „Резвая”. Преброяването в 1926 г. регистрира в Резово 95 къщи и 378 жители, от които 70 бежанци от Източна Тракия. Тридесетте години бележат връх в развитието на новото село. През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, докато в 1933 г. само членовете на кооперация „Резвая” са били 92 души. През 2000 г. в селото е построен православният храм „Св. Йоан Кръстител”. По данни от 01.02.2011 г., селото има 46 жители.

Река Резовска е по-малко познатата и проучвана река в Странджа. Като гранична (тя е същинската граница с Турция) дълги години е била под строг режим за посещение, почти недостъпна за проучвания. Води началото си под връх Махияда (1031 м), намиращ се в турската част на планината. Събира водите на реките Паспаловска, граничната Делийска и Черногорска, и през скалисти на места брегове и вековни гори достига до Черно море, където се влива при село Резово. Резовска река е по-бърза и по-студена от Велека и в нея пъстървата е често срещана. В долното течение има и сом. Край резерват „Узунбуджак” реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядо Киров буджак, Големият буджак и др. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. Склоновете към р. Резовска са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. За поречието са характерни змиегущера (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок и леопардовият смок.

К. Герчева, Август 2014

Римските терми във Варна

Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІV в.н.е.).

Римските терми във Варна
Римските терми във Варна

Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІV в.н.е.). Те са от т.нар. “малък императорски тип” и изграждането им се отнася към края на ІІ в.н.е. Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров – с площ от 7000 кв. м. Тя е четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІ в. И са един от най-ценните паметници на културата във Варна, намиращи се в централната част на града, на ъгъла на улиците „Сан Стефано” и „Хан Крум”.

Главните входове на термите на Одесос са в източния и в западния край на северната фасада. По три стъпала посетителите влизали в източния и западния вестибюл (vestibuli). Събличали се в две съблекални (apoditeria) – най-големите помещения след залата за срещи, спорт и др. (basilica thermarium). Съблекалните били своеобразни клубове, в които посетителите прекарвали част от своето време преди или след къпането.

В термите е имало и други помещения с различно презназначение: зала за обливане с хладка вода (frigidarium); за обливане с топла вода (tepidarium); за обливане с гореща вода (caldarium); тоалетни (latrinae); котелно (praefurnium) и др. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали топлия въздух чак до покривната конструкция на банята.