Пътека от мечти сред Пясъчните фигури в Бургас през 2014 г.

Когато мечтаеш … живееш, не мечтаеш ли – времето спира.

Пътека от мечти сред Пясъчните фигури в Бургас през 2014 г.
Пътека от мечти сред Пясъчните фигури в Бургас през 2014 г.

Мечтите се сбъдват, когато ги чакаш … Мечтите се сбъдват, когато летиш … и когато обичаш … Когато мечтаеш … живееш, не мечтаеш ли  – времето спира.

Точно за мечтите ни разказваше това лято в Бургас със своите Пясъчни фигури, посветени на приказките. Казват, че всичко, нарисувано върху пясък е нетрайно, но не и мечтите … те остават дори и след това, защото са желанията на сърцето ни.

Има една тайна в света, тайна, чрез която всеки един проблем може да бъде решен с лекота – всяка една война да бъде прекратена, болният да оздравее, семействата да бъдат щастливи и всички хора по земята да са усмихнати. Тайната се нарича “ЛЮБОВ”. Тя преобразява, тя трансформира, тя подобрява. Чрез Любовта човек може да постигне всичко в своя живот.

Не са нужни никакви практики – просто живейте живота си с Любов и му се наслаждавайте. Колкото повече използвате тази толкова на пръв поглед лесна тайна, толкова по-щастливи и успели ще сте.

Всичко в живота може да постигнете, ако с любов към него подходите. Това е вашият най-силен инструмент, който държите в ръцете си, а дали ще го използвате, зависи изцяло от вас.

Откъс от книгата “ДА ОТКРИЕШ ЩАСТИЕТО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ – Част от поредицата да погледнеш на живота от високо”

Затова затворете очи и … и нека мечтите се сбъднат …

Романтично нашепване и елегантност ни рисуват шаловете на Aтелие „Nevy & DiL“

„Когато музите нашепват“ … зазвучава „песента на нощта“ или пък звучната „синигерова пролет“, за да ни отведат към един „приказен свят“, а дори и към „северното сияние“ на нашите „перлени мечти“ … и всичко изглежда още по-красиво, когато почивстваш тези „трепети в розово“ или своя „блян в синъо“ и видиш всички тези имена сред разкоша на шаловете на Aтелие „Nevy & DiL“.

Романтично нашепване и класическа елегантност ни рисуват шаловете на Aтелие "Nevy & DiL"
Романтично нашепване и класическа елегантност ни рисуват шаловете на Aтелие „Nevy & DiL“

„Когато музите нашепват“ … зазвучава „песента на нощта“ или пък звучната „синигерова пролет“, за да ни отведат към един „приказен свят“, а дори и към „северното сияние“ на нашите „перлени мечти“ … и всичко изглежда още по-красиво, когато почивстваш тези „трепети в розово“ или своя „блян в синъо“ и видиш всички тези имена сред разкоша на шаловете на Aтелие „Nevy & DiL“. Художниците от България, Неви Петкова и Дилян Дочев-DiL, създават екипно ръчно рисувани копринени шалове, които са шедьоври на изобразителното изкуство и пленяват с невероятна композиционна сложност, изящност, класическа елегантност, артистична цветова гама, романтични внушения и загадъчност. Любимите ми случайности ме „срещнаха“ именно с тях, макар и за сега само в Интернет, но докато разговаряш с Неви и DiL усещаш хора с позитивна нагласа, светли мисли и обичливо сърце, вдъхновено от красотата около нас и намерили своя път в приказния свят на изкуството … и се сещам за един цитат: „……..трябва контакт с душата. И полети. Много. Чак след това започва вървенето. Дълго или кратко – зависи от избора ти“, прочетете и вие за техния полет с проекта им „Летяща чиния“, както го нарича DiL …

1. Разкажете ни първо за вас и вашия екип от къде сте и как ви плени заряда на красотата от ръчната изработка, която все повече се цени като символ на уникалност и нещо, което е направено лично за теб … ?

Неви: Всеки от нас е художник – живописец със свой собствен стил и маниер на работа. Живеем и творим в Ловеч. Това, което ни обединява като екип е изработката на ръчно рисуваните копринени шалове. Любопитното е, че идеята за шаловете ми хрумна, когато четях през февруари – 2012 година биографична книга за живота на Версаче. Оттам ме връхлетя идеята да пренеса приказния свят на маслените картини върху коприната.
DiL: В началото идеята ми се стори проект „Летяща чиния“. И докато се колебаех, Неви запретна ръкави и …. нарисува първия шал. Когато го „качи“ в Интернет, веднага се появиха впечатляващи коментари. Захвърлих колебанието и рамо до рамо с Неви се заловихме за работа. За две години доказахме, че Ръчно рисуваните копринени шалове са ИЗКУСТВО! И то-ГОЛЯМО !

2. Къде откривате своята муза и случва ли се и тя да ви намери понякога?

Неви: Музата е навсякъде около нас, когато си отворен да не я пропуснеш. Нещата от живота постоянно нашепват теми и идеи. Усещането, когато те връхлети Музата е уникално …
DiL: Имаме негласен договор с Музата да се появява по-всяко време с пазарска кошница АДРЕНАЛИН…

3. Като, че успявате да прехвърлите частица от природата върху шаловете си – какъв е пътят на един шал – от идеята, чувството, първичното усещане до реализацията? Как се появява той и наименованието му?

Неви: Аз обожавам природата и с любов и давам нов живот върху коприната. Не случайно Цветята са една от любимите ми теми. Обичам да ги вплитам в експресивни композици и да експериментирам с цветовете.А що се отнася до пътя на един шал….
DiL: Както бе казал Ботев: „Пътя е труден , но СЛАВЕН“! Труден, защото от идеята за шала до крайния продукт има около 30 умения /технологични операции/, а СЛАВЕН, защото на нашите изложби срещаме ПРИЗНАНИЕТО на хората. А това е най-голямата награда за нашия творчески  тандем!

4. Какви хора ги купуват – такива красоти се усещат със сърцето според мен …

Неви: Купуват ги жени с характер, с изразена индивидуалност, с тънък усет към красивото и богата душевност. Дами с голямо сърце. Уникални жени. Щастлива съм, че голяма част от тях стават мои приятелки.

DiL: Всеки шал има послание, което по свой път достига до точното място, в точното време.

К. Герчева, Март 2014

Снимки: Личен архив, за повече информация за Ателие „Nevy & DiL: http://scarves-shalove.com

Уюта и спокойствието на ръчната изработка сред красотите на Egoist Handmade

В изработките на Egoist Handmade са се вплели магията на перото на художник, спокойствието на морския бриз и уюта на мислите ти …

Уюта и спокойствието на ръчната изработка сред красотите на Egoist Handmade
Уюта и спокойствието на ръчната изработка сред красотите на Egoist Handmade

Ръчната изработка винаги е била ценена и най дълго е издържала проверката на времето заради духа на ръчно изработеното изделие, което има своя душа, характер, темперамент, история … А в изработките на Egoist Handmade са се вплели магията на перото на художник, спокойствието на морския бриз и уюта на мислите ти, които можеш да запишеш върху страниците на уникалните тефтери, чиято корица омагъосва … затваряш очи и политаш на крилете на своята приказка, разлиствайки лист по лист … опитайте – аз вечер опитах …

За повече информация и поръчки: https://www.facebook.com/egoist.handmade

 

К. Герчева, Февруари 2014

Винтидж уют с нотки романтика, нежност и женственост във Vintage House Варна

Винтидж стилът e романтика. Сладка носталгия по минали красиви времена …

Винтидж уют с нотки романтика, нежност и женственост във Vintage House Варна
Винтидж уют с нотки романтика, нежност и женственост във Vintage House Варна

Има нещо в класическата мода от 30-те, 40-те и 50-те години, което ни кара да се влюбваме всеки път в нея. Дали това са култовите кинозвезди, холивудския блясък от старите филми, или пък класическите линии на семплите, но безкрайно елегантни дрехи, които карат всяка жена да заблести и очарова, всички около нея… Едно е сигурно – винаги ще се намират хора, които да обичат винтидж стила. Такива са и Дарина Мицева и Радослав Бояджиев, собственици на бутик и фото студио „Vintage House“ Варна, където самото време е винтидж – още с първото стъпало, прекрачвайки прага. Надникнете в него и вие, благодарение на интервюто ни с Дарина …

1. Какво е винтидж стилът за Вас?

  • За мен винтидж стилът e романтика. Сладка носталгия по минали красиви времена . Времена в които един поглед е бил достатъчен да се влюбиш. Скрития чар на дрехата само да загатва сексапила у дамите и да те кара да мечтаеш да видиш останалото. Винтидж произлиза от френски и е определение за вино , което не губи вкусовите си качества въпреки времето. Така преносно е станало нарицателно за стари, но непреходно красиви вещи. В нашия случай нарекохме нашия бутик и фото студио „VintageHouse“ като реверанс към самата 100 годишна къща, в която се помещаваме. Възхитително е как преди 100 години хората са правели таваните си 5 м , отделяли са по 20 кв.м. за итериорно стълбище, вестибюл с рисувани фрески… и всичко това, за да живеят в красота. Точно в такъв красив свят искаме да попадат и нашите клиенти и приятели. Колкото до стилът на дрехите, които правим тук, те не са в истинския смисъл винтидж. Това са нови кройки, осъвременени, но следват основния винтидж принцип – красота и елегантност. При нас всяка дама ще получи съвет кое е най-подходящо за нейната фигура. За истинската красота не съществуват мерки и теглилки. Красотата е в това да носиш дрехи, които прикриват несъвършенства и разкриват индивидуалност. Харесваме изчистени, класически кройки, следваще извивките на женската фигура. Нашите дрехи съвсем умишлено са или едноцветни или почти без детайли. Така със смяната на аксесоарите можете да се превърнете от делова дама във вечерна кралица само със една рокля ! Тук е мястото да отбележим, че основната ни идея е нейно величество РОКЛЯТА да е достъпна за всички дами, както за тези с по-нестандартни фигури, така и за тези с по-малък бюджет.

2. В такъв случай, ако някой предпочита този стил трябва ли да промени и поведението си? Как трябва да се държи една винтидж Lady?

  • Една истинска Винтидж лейди трябва да има стил – чарът е в това да съчетаваш несъчетаемото със самочувствие, финес и да се съобразяваш с индивидуалностите на фигурата си. Освен облеклото, разбира се, сдържаността и изисканите маниери са задължителни.

3. “Vintage House” е уникално място и вие единствени, мисля в България, съчетавате бутик за нови дизайнерски дрехи и аксесоари с фотографско студио. Как се роди тази идея?

  • Фотографията е това, с което по принцип се занимаваме. Работехме в телевизия, след което се отделихме и си направихме наше студио. В един момент старото студио ни стана малко и решихме да търсим нещо ново. Попаднахме на тази къща и веднага се влюбихме. Да рисувам рокли пък беше другата ми страст от малка. Рисувах това, което на мен ми харесва и не мога да го открия по магазините, и започнах да шия рокли за себе си. Оказа се, че това се харесва и търси от много други жени.

4. Тогава сте едни от хората за които може да се каже, че умеят да сбъдват мечтите си …

  • Всички мечти могат да се сбъднат, но с много ТРУД! Ако човек желае нещо силно, дори да му отнеме години, той ще се бори с всичко и всеки и ще го постигне. Само не трябва да се отчайва. При нас се получава по този начин.

5. Дали роклята си намира собственика или обратното?

  • Роклята си намира собственика според мен. Има рокли, които изглеждат толкова невзрачно на закачалка, но когато я облече жена със съответната фигура и излъчване и просто грейват! Уникална изглежда както дамата, така и роклята .

6. Ако при вас дойде клиентка или клиент с някаква идея, можете ли да я пресъздадете на момента?

  • Да, често се случва. Веднъж дойде една жена, която казваше, че никъде не може да си намери рокля подходяща за нейната фигура и размер, направихме скица и успяхме да ушием роклята за следващия ден. Дамата беше много щастлива, дори ни изпрати снимки от сватбата. Няма по-велико чувство от това да си допринесъл за една усмивка!

Благодаря Ви за интервюто!

Статия: К. Герчева, Ноември 2013

Снимки: Vintage House Varna, Bulgaria и ЕСТА ВИЖЪН Студио

Из приказките на България – плъстите и Румяна Николова

Днес … днес съвременният човек, много отдалечен от природата, открива полезните свойства на вълната отново – един човек го възражда в точното време, за да преоткрием красотата на един от най-старите ни занаяти.

Из приказките на България - плъстите и Румяна Николова
Из приказките на България – плъстите и Румяна Николова

Овчата вълна е била позната на човека още от древни времена – в продължение на  хилядолетия животинските кожи са играели огромна роля в живота на човека – от тях са правели дрехи, обувки, жилища, доспехи, къщи, по-късно са ги ползвали за разменна единица. Но в един момент … бива забравена. Днес … днес съвременният човек, много отдалечен от природата, открива полезните свойства на вълната отново – един човек го възражда в точното време, за да преоткрием красотата на един от най-старите ни занаяти.

Опознайте и вие един от старите български занаяти заедно с Румяна Николова, която демонстрира техниката плъсти по време на събитието „Дни на предците“ в Плиска (01.06.2013 г.), а иконата … иконата, която беше сътворила, очароваше всеки, до чийто поглед се докоснеше:

  • Иконата е мое съчинение, незнам дали някога, някъде е правено такова нещо. Предизвика ме човек, който поиска да му направя икона от плъсти. Аз съм била на школа за иконопис в продължение на три години, по принцип рисувам на дъска и ми помогна това, което знам за яйчната темпера, защото такава фина разработка по традиционната плъстена техника не може да се получи. Основата се работи с мократа плъст и всичко друго се рисува косъм по косъм с игличката – това са милиони забождания на косъмчета в основата. Завърших иконата за един месец, защото работя по 12 часа на ден, но иначе би могла  да се завърши за 2 месеца. Удоволствието е невероятно, защото виждаш как се ражда пред  очите ти. Трудноста идва от това, че не може да се копира – стандарната техника на иконите може да копираш с индиго, докато  върху вълната нищо не помага. Рисувам я по канона – спазвам всички правила. Оригиналът е от Византийската темперна техника, от 16 век е разработката.

Предавал ли се е този занаят от поколение на поколение в България?

  • Най-интересното е, че в България този занаят е бил забравен. От 16 век са последните килими, направени в Копривщица. От там нататък единствените хора, които са ползвали плъстената техника за каквото и да е са родопчанките. Йордан Колев е занаятчия от 50-те – 60-те години, който вижда тази техника, харесва му, опитва се да я възстанови и се оказва, че няма човек в България, който да му я покаже. Отива при родопчанките – те не желаят да си кажат занаята и отива в Унгария – там е запазен все още. Възстановява го, неговата дъщеря обучава няколко човека и преди около 3-4 години доби по-голяма популярност и си му намерихме приложение. Аз самата смятам, че два живота не могат да стигнат, за да обхванат всичко, което може да се включи. За съжаление нашият усет към вълната е загубен от поколения и сега се опитваме да обясним, че вълната е това, върху което трябва да спят нашите деца и ние самите.

Казвате в Унгария е бил запазен, тогава означава ли, че в България не са милеели за своите занаяти?

  • Обичат ги, но имахме един период на много странно отношение към нашите занаяти. В Унгария занаят означава да имаш народ, докато тук в България е едно притеснение, че могат да те сметнат за селянин без да си дават сметка, че в нашите села са създадени най-велите творби и това, че си селянин не означава, че си глупав. Дори наши предци, които са имали усет към занаятите са се притеснявали да кажат, че „моята баба е правила това и това”. Докато сега вече не е така – хубави събори правят, жалкото е, че за един ден малко хора могат да се организират и да дойдат да видят всичко това. Защо да няма селища както в Унгария, защо да няма събития всеки ден както е в Етъра. Опитаха във Варна със селището Фанагория, но мисля, че не се получи напълно.

К. Герчева, Юни 2013

Приказка, вдъхновена с любов и поръсена с магията на ръчните плетива от Анелия Стоянова

Приказка, вдъхновена с любов и поръсена с магията на ръчните плетива
Приказка, вдъхновена с любов и поръсена с магията на ръчните плетива

Пламъците на огъня така весело играеха в огнището и създаваха такъв уют, че ти се искаше нощта да не свършва, а приказката, която баба сладко ни разказваше ни унасяше в сладки мечти. Облизвахме мустачките от домашното ягодово сладко на баба, а тя … тя сръчно плетеше до огнището и топло ни се усмихваше … Ето за тези приказки от едно време ми напомни Анелия Стоянова, собственик  на бутик за ръчно изработени плетива и аксесоари, когато ми разказа за себе си. Именно за този домашен уют напомнят и всяко едно от плетивата, които изработва. Плетенето е магия, която те потапя в своята приказка веднага щом хванеш куките и усетиш допира на преждата.

И не – кой казва, че плетивата са достояние единствено на нашите баби – всъщност плетивото внася стил в ежедневието ни и не само, точно затова Ви предлагам заедно с Ани да преоткрием красотата на ръчното плетиво и магията и заряда, който носи. Ето какво ни разказа тя:

  • Казвам се Анелия Стоянова и съм собственик и на бутик за ръчно изработени плетива и аксесоари. Плета и създавам моделите си сама, имам много малък екип, който помага, но основното действащо лице съм аз. Майка съм на две страхотни деца, работя и домакинствам. Имам страхотно семейство, което обожавам – НАИСТИНА Е ТАКА 🙂 . Красимира, звучи малко високопарно, но аз се чувствам късметлийка и вярвам в позитивното мислене, и че всеки трябва да благодари за това което има, а не да съжалява за това което няма.

Какво те вдъхновява и каква е идеалната обстановка за теб лично, за да започнеш да твориш?

  • Трудно е да кажа какво точно ме вдъхновява – понякога самият материал – каква е преждата на допир, понякога просто имам нужда да съчетая цветове 🙂 , когато съм спокойна творя най – добре, изключително много ме зареждат разходките сред природата. Обичам да рисувам, да моделирам, и да измислям красиви неща.

Разкажи накратко за развитието на твоята работа – от първите ти проекти до сега?

  • Нямам цел да правя нещо масово и да подражавам, просто правя това което идва от душата и сърцето, важното е когато го завърша да изпитвам удовлетворение. Магазинът създадох в последствие, защото реших, хората трябва да преоткрият красотата на ръчното плетиво и магията и заряда, който носи когато е направено с много желание и любов. Научих се да плета, защото аз самата много обичам да нося плетива и ги намирам за разкошна част от гардероба на всяка жена. Историята е малко забавна – бях решила, че искам плетена рокля и започнах да обикалям по магазинчетата за прежда и плетива, и питах дали вземат поръчки за плетива…… не успях да намеря човек и затова си купих прежда и игли за плетене и …… така започна моята магия с плетенето. Винаги като се сетя за тази история се забавлявам много и съм много благодарна за отказа на хората които питах за плетива.

Оценяват ли българите красотата на плетивото, наследено от нашите баби, прабаби…?

  • Мисля, че хората са позабравили плетивата, и особено ръчно изработените. Доста, често се разочаровам от коментари относно плетивата, но това определено не отказва да творя и плета. След като реших да покажа това което правя, започнах да проучвам как стоят нещата с ръчното плетиво в България, но за съжаление, картината не се оказа много розова, всички ми обясняват, че тук няма да стане и че тези неща се ценят само в чужбина, и за България няма смисъл. Това не натъжава, но няма да се откажа. Светът се променя, хората също, за мен е тъжно, че повечето деца растат пред компютрите и много от обичаите, знанията и историята се забравя и изопачава. Хората не трябва да забравят корените си, това е лошо.

Благодаря за интервюто, а красотите, които Анелия Стоянова изработва, може да разгледате на: https://www.facebook.com/tianna.eu

Статия: К. Герчева, Май 2013

Снимки: Личен архив

Вдъхновение от миналото, мисли в розово, бъдещето и … Нора Вакарелова

Вдъхновение от миналото, мисли в розово, бъдещето и ... Нора Вакарелова
Вдъхновение от миналото, мисли в розово, бъдещето и … Нора Вакарелова

Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за изгаряне на калории. Вярвам в целувките, в много целувки. Вярвам, че мога да бъда силна, когато се случват лоши неща.  Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам в утре, и вярвам в чудеса.“ са мисли на една от най-красивите жени, живяла през 20-ти век, в които и аз вярвам, а усещам, че и Нора Вакарелова също вярва, защото е от хората, които творят чудеса … чудеса в розово и не само.

Едно щастливо събитие, изпълнено с много цветове, вдъхновени от днешния празник – Цветница, ме срещна с нея, а именно Boho Bazar ProjectЪ в бистро Европа – град Варна. Нора Вакарелова е от хората, които успяват да мислят цветно и да оцветят иначе сивото ежедневие, а с тази си своя магия „оцветява” и дрехите, които твори … Запознайте се и Вие с Intelligent clothing и … Нора:

Казват, че хората, които се занимават с мода могат да виждат в бъдещето, но ти черпиш и от миналото – от модата в Древен Египет, Древен Рим?

  • Не само, аз използвам и от модата на 20-те години, защото според мен бъдещето се формира на база идеи от миналото, които човек трябва да преосмисли и да пресътвори. В крайна сметка няма нищо ново, но има неща, които човек може да подобри, да ги пречупи през собствената си визия. Да почерпиш от минал опит е плюс. Човек не трябва да бяга от миналото, защото колкото повече нещо се доразвива, то става все по-добро.

Успяваш да вземеш най-доброто от това, което е било преди …

  • Да, черпя вдъхновение, пречупено през моя поглед. Това е задължително – както е задължително всяко поколение да вземат от опита на предишното, а не да бягат от това, което родителите, бабите и дядовците ни са направили – напротив, то трябва да се доразвива. Така е и със семейството, аз лично много държа на семейството ми.

Мислиш, ли че първото нещо, което се вижда в един човек е неговата дреха и, че това говори за неговия характер?

  • Да, наистина говори за неговия характер, но аз лично не гледам първо дрехата. По-скоро, когато се запозная с някой човек се опитвам да си представя каква дреха би му харесала.

Какво те вдъхновява да твориш?

  • На първо място се вдъхновявам от свободата на хората в истинската Западна Европа – Белгия, Холандия, Италия, Испания. Те просто искат да изразят себе си, чувстват се свободни да го направят. Там няма правила на обличане, там са на принципа „обичам каквото ми харесва”. Много обичам да разказвам един много фрапиращ случай в Белгия един мъж – банкер беше облечен наистина много делово – със сако, вратовръзка. Обменях валута и просто ми направи впечатление, че надолу беше с пола и токчета. Да, спазва дрескодът до където ще го видят хората, но всичко останало си е за него. Освен това в тези държави може да видиш всякакви цветове в обувките, дрехите – там хората мислят цветно.

В България мислят ли цветно?

  • Мисля, че започнаха да мислят цветно, но имаше един период, когато всички се обличаха само в черно, сиво, самото им изражение е често такова. Дори аз не съм против магазините за втора употреба – там можеш да откриеш уникални неща на достъпни цени. Затова дори на достъпни цени, хората могат да изразят себе си. Дори мисля, че сутрин като се събуди човек, първо трябва да си помисли: „Днес в какъв цвят ще бъда?”.

А ти в какъв цвят изразяваш себе си?

  • Розово, обаче не защото мислите ми са розови. Просто от малка ми е любим, аз съм израстнала във времето на комунизма, където имаше много клишета – този сезон има само жълти блузи и т.н. … Обичам розовия цвят, обичам синия цвят, жълто, оранжево … обичам всички цветове.

Изнасяш ли свои модели дрехи и за чужбина?

  • Да, имам контакти, но хората в Западна Европа много се защитават от конкуренция. Там отдавна бягат от китайки стоки.

Kак се срещнахте с BohoChic house?

  • Чрез една приятелка – тя много хареса магазина, аз по-късно се запознах с Ани, с която си паснахме, защото мислим сходно, не се страхуваме да експериментираме – не винаги всичко, което правим е успешно, но ако човек се страхува да направи нещо, то  това само ще те тегли назад.

К. Герчева, Април 2013

Снимки: Личен архив и още красоти може да разгледате тук.

Пчеларска ферма „Остров“ и Осми фестивал на меда във Варна

Пчеларска ферма "Остров" и Осми фестивал на меда във Варна
Пчеларска ферма „Остров“ и Осми фестивал на меда във Варна

Фестивал на меда беше открит на 11 март от 11:00 часа във Варна на площад „Съборни“. По време на изложението посетителите могат да дегустират пчелните продукти от откритите щандове и да научат повече за видовете мед и невероятното действие на пчелните продукти. Казват, че грижите за пчелите през пролетта са решаващи за създаването на силни семейства. Точно за това си поговорихме с представителите на пчеларска ферма „Остров”, която съществува от 20 години:

Разкажете ми нещо повече за пролетта, пчелите и меда?

  • За пчелите мога да ви кажа едно – тези пчели, които са зимували добре, сега ги очаква едно бурно развитие. Това означава, че за около 2-3 седмици майката – пчела започва страшно много да осеменява, ако има и някаква подхранка ще бъде още по-добре. Ние се стремим да подсилим пчелното семейство, за да може да хване първата главна паша като рапица, акация.

Цени ли се медът в България?

  • Все още не сме научили българина да консумира много мед, но в последно време се наблюдава напредък. Една съседна Гърция, а вече и Сърбия страшно много консумират мед, цените там са много по-високи. Ние произвеждаме между 15 и 20 тона мед, като от тях 6-7 тона пласираме на вътрешния пазар, а останалите изнасяме за Германия, Гърция. Медът преди да се купи от чуждите фирми се изследва и след това се купува. До сега не сме имали проблеми. Работим успешно по пчеларски програми на ЕС и в момента се борим за директна субсидия на пчелно семейство.

На Вас лично с какво Ви е помогнал меда?

  • Аз започнах да се занимавам с пчеларството преди 18-20 години като хоби. В последствие хобито се превърна в бизнес. Доволни сме, че хобито се превърна в бизнес и бизнеса в хоби.

Благодаря за интервюто Ви  и успех на фестивала!

К. Герчева, Март 2013