Честваме 569 години от битката при Варна

За честването по повод 569 години от битката при Варна от сдружение „Чигот“ са предвидили историческа възстановка на епичното сражение на кръстоносните войски, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с армията на султан Мурад Втори.

Честваме 569 години от битката при Варна
Честваме 569 години от битката при Варна

На 8 ноември (петък) в Парк-музей „Вл.Варненчик” с военен ритуал и полагане на венци и цветя ще бъде отбелязана 569–та годишнина от Битката при Варна, състояла се през 1444г.

На 10 ноември (неделя) музеят ще приема безплатно своите посетители през целия ден. От 10.00 до 12.00 ч. ще бъде отворена и работилницата за рицарски занаяти, където всеки ще може да научи повече за живота на средновековните рицари.

За честването по повод 569 години от битката при Варна от сдружение „Чигот“ са предвидили историческа възстановка на епичното сражение на кръстоносните войски, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с армията на султан Мурад Втори. Възстановката ще се проведе до Спортен комплекс „Аспарухов парк“ на 09.11.2013г. от 16:00ч. с вход свободен. Организаторите призовават посетителите да бъдат на мястото около 15:45 часа.

Отбелязваме 135 години от Освобождението на Варна в събота

На 27 юли през 1878 година по силата на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор, Варна е освободена от турско робство.

Отбелязваме 135 години от Освобождението на Варна в събота
Отбелязваме 135 години от Освобождението на Варна в събота

Варна е последният освободен български град, заради значението си на голям геостратегически, морски, крепостен и търговски център. Свободата и е резултат на дълга дипломатическа война. На 27 юли през 1878 година по силата на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор, Варна е освободена от турско робство.

Още на 26 юли генерал Столипин връчва заповедта, която лично взема от Цариград, на Фазлъ паша с думите: „А теперь убирайся из Варньi“.   А на 27 юли, с много цветя, с хляб и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, тъй като портите на крепостта били залостени отвътре. Наложило се руски войници да се прехвърлят през Илдъз табия и след твърд разговор с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, начело с ген. Столипин пристигнала по обяд. В църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Програма, посветена на 135 години от Освобождението на Варна

10:00 ч. – Тържествено честване на 135-годишнината от Освобождението на Варна и полагане на венци с военен ритуал в Духовно-просветен център „Свети Архангел Михаил” на ул. „27 юли” 9;

19:00 ч. – Празничен концерт на представителния духов оркестър на Военноморските сили пред входа на Морската градина

Източник: moreto.net

Пътищата, до които водят дните на предците в Плиска

Пътища има много … и понякога всички трябва да бъдат извървяни … но накъдето и да вървите – оставете мечтите си да летят високо и не се плашете от облаците, защото зад тях се крие слънцето!

Пътищата, до които водят дните на предците в Плиска
Пътищата, до които водят дните на предците в Плиска

Приповдигнато настроение, конски тропот … усещане за архаичност и допир до българските занаяти ни предложи събитието „Дни на предците“ днес – 01.01.2013 г. в Плиска. И сякаш като за начало на новия месец прекрасните исторически възстановки ни накараха да се замислим за пътищата, по които вървим … пътищата, по които е вървял Кан Кубрат и неговите синове … само с една негова реплика от днес: “ Пътища има много … и понякога всички трябва да бъдат извървяни … „. Писано или не, не всичко зависи от нас – то просто се случва или пък не, а когато се случи … когато се случи просто продължаваш да даваш най-доброто от себе си. И по един път ли само вървим … не, не мисля … през живота си срещаме много хора и различни – понякога точно те ни отвеждат на правилното място, а понякога не – и в такъв случай преценяш кое е най-добро за теб и пак вървиш ли вървиш през годините и пътищата … а началната и крайната точка са едни. Пътища има много … и понякога всички трябва да бъдат извървяни … но накъдето и да вървите – оставете мечтите си да летят високо и не се плашете от облаците, защото зад тях се крие слънцето!

К. Герчева, Юни 2013

 

Икономически университет – Варна на 93 години

Икономически университет - Варна на 93 години
Икономически университет – Варна на 93 години

Икономически университет – Варна навършва днес 93 години. Основан е на 14 май 1920 година по инициативата на Търговско-индустриалната камара в града. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование.

В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара. Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование. Институциализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет. Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента (3 октомври) на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.

Във Варна ще отбележат 100 години от победата при Одрин

Във Варна ще отбележат 100 години от победата при Одрин
Във Варна ще отбележат 100 години от победата при Одрин

С редица мероприятия във Варна ще се отбележат 100 години от победата при Одрин на 26-и март 2013 г. Предвижда се откриване на паметник на кап. Петър Димков в междублоковото пространство срещу паметника-портал на Осми приморски полк. Малко по-късно отново на паметника-портал на Осми приморски полк ще се проведе тържество и полагане на венци с военен ритуал. От 17.30 часа в дом „Тракия” ще се състои концерт-спектакъл „100 години Одринска епопея“.

812 години от връщането на Варна в пределите на България

812 години от връщането на Варна в пределите на България
812 години от връщането на Варна в пределите на България

На днешна дата през 1201 година след тридневна обсада на Варна Цар Калоян овладява града и го освобождава от Византия.

Калоян (Йоаница) е български цар, царувал в периода 1197-1207 г. Той е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.), изтъкнат пълководец и дипломат. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.) като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия Калоян е изпратен като заложник в Цариград, където успява да се запознае с тънкостите на византийската дипломация.

След убийството на брат му Петър, Калоян се възкачва на престола и незабавно продължава войната с византийците, с ясното намерение да освободи всички български земи.

В началото на 1201 година цар Калоян завзема Констанция (дн. Кюстенджа, близо до Симеоновград) и в последствие се отправя в противоположна посока, за да обсади последната византойска крепост на север от Стара планина – Варна.

След три дни обсадни действия и гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини, войските на Калоян използват многоцелева бойна техника и овладяват крепостта Варна на 24 март.

В края на 1201 г. се сключва мирен договор между император Алексий III Ангел и българския цар, по силата на който се признават всички териториални придобивки на България, постигнати след 1195 г. В резултат на това българската държава достига своите териториални граници, които има преди падането й под византийска власт.

Но не много след подписването на мирния договор с Византия, унгарският крал Емерих предприема поход против България. Той се насочва към областите около Белград, Браничево и Ниш, където живее българско население и се обявява за „крал на България”. Тогава цар Калоян праща войските си срещу него и успява да го прогони от тези области.

За да извоюва официално признаване на българската държава, Калоян влиза в преговори с римската курия и през 1204 г. сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той е провъзгласен за „крал“, а архиепископ Василий – главата на българската църква, за „примас“. Този акт има чисто формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дава възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава.

След блестящо разиграна военна операция, на 14 април 1205 г. нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за кратко време редица крепости – Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стигна до стените на Солун.

През август 1207 г. цар Калоян отново се отправя с голяма армия към Солун и българите обсаждат града. В хода на обсадата царят умира. Съществуват различни хипотези за естествена смърт или че е убит от първия си военачалник – куманският войвода Манастър. Предполага се също, че Калоян става жертва на заговор, в който е възможно да е участвала и съпругата му, куманката Целгуба.

През 1972 г. в търновската църква „Св. 40 мъченици“ е открито погребение на около 35-40-годишен мъж с изключителен за времето си ръст (близо два метра), на чиято лява ръка има златен пръстен, тежък 61,15 г. Върху плочката на пръстена е изобразено животно с остра кучешка муцуна, тяло и опашка на лъв и с орлови нокти на краката. Около него е гравиран надпис: „Калоянов пръстен“. Покойникът е бил облечен в скъпа пурпурна дреха, украсена със златотъкана шевица и бисери, и е бил обут в червени обувки. Анализът на данните от погребението позволяват на учените да приемат, че е открит гробът на цар Калоян.

Дори и днес … 140 години от гибелта на Апостола

Дори и днес ... 140 години от гибелта на Апостола
Дори и днес … 140 години от гибелта на Апостола

На 19 февруари се отбелязват 140 години от гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски. На този ден всички наши мисли биват за Него … замисляме се за това колко ли силна е  била вярата му, за да тръгне да събаря империи, да разбунва съвести, да поттиква към действия. И колко велика е била обичта му народа и отечеството, за да заговори пръв той за чиста и свята република … и сърцата ни затуптяват трепетно от обич, топлина и надежда, за да повярваме и ние.

19 февруари е ден за равносметка – равносметка на българския народ и вяра за това в какво вярваме днес след след изминатите вече 140 години от гибелта на Апостола, защото Васил Левски е всеки ден в сърцата ни, за да ни носи храброст, чистота и вдъхновение. Той е вдъхновил и Харалан Недев от прекрасния български град Троян, който е изпратил някои свои произведения посветени на Апостола, всяко от които ще Ви представим и в следващите дни.

Нека през следващите дни поговорим за делата на Васил Левски и за усещанията, вдъхновенията, а може би и спомени от разказани истории, които Ви сполитат във връзка с Апостола на свободата. Споделете ги с нас при ваше желание на e-mail: contact@morskinovini.com .

Дори и днес

 

Със кон

и пеш

във зной и пек,

през преспи сняг във адски студ,

сред вълчи вой,

вървял е Той

и благ, и строг

с повелята на своя бог.

Със дух

и несломима мощ,

през страшната вековна нощ

проправял път

със устрем несломен,

през адски мрак

към Слънчев ден.

Но…

Във февруарски студ

бил предаден  от злодеец луд!

Било настръхнало студеното небе

от низостта  и от калта –

от подлостта на не човек,

а Сатана!…

…………………………………………

И колко пъти подир туй

/дори и днес!/

предатели безброй

предаваха Апостола

и Неговия светъл идеал,

и светлата му вяра,

и народа,

за който бе умрял!!!

Харалан Недев

 

К. Герчева, Февруари 2013

Референдум

Референдум
Референдум

Днес (27 януари 2013 г.) в България се провежда национален референдум. Това е първото допитване до народа след демократичните промени у нас през 1989 година, а въпросът е „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“.

Гласуването започва точно в 6 сутринта. На допитването ще се гласува с бяла бюлетина. Отговорът трябва да бъде нанесен със син химикал чрез знака „хикс“.  Гласоподавателите имат право на една грешка. Ако реши, че е сгрешил вота си преди да пусне плика с бюлетината в урната, избирателят може да го заяви пред комисията и да получи нов плик с бюлетина.

По данни на ГРАО в избирателните списъци към 18 януари 2013 г. са включени 6 млн. 949 хил. 120 души. Периодът на съставяне на списъци продължава и в днешния ден на вота. Избирателите с право на глас във Варненска област са 412 хил. 748. Те ще могат да гласуват в 628 секции.

За да бъде валиден референдумът трябва да гласуват поне 4 345 450 души. Това е броят на избирателите, които са гласували на последните парламентарни избори. На референдума за ядрената енергетика, ще гласуват българи от 36 държави. На 27 януари се разкриват 45 секции зад граница. Над 13 500 полицаи ще охраняват секциите и са взети мерки за осигуряване на обществения ред и сигурността на гражданите. Служителите на реда поеха охраната на избирателните секции за националния референдум още в събота.

До момента в историята на България са проведени три референдума. Първото допитване до народа е по време на управлението на Българския земеделски народен съюз. Датата е на 19 ноември 1922 г., а въпросът е бил дали да бъдат съдени министрите от няколко правителства, смятани за виновни за националните катастрофи на България през 1913 и 1918 г. в резултат на участието на страната в Междусъюзническата война и Първата световна война. Близо 927 хил. българи участват в допитването, от тях над 647 хил. гласуват „за“ вината на бившите министри. През март 1923 г. те са предадени на държавен съд. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода, преди да им бъде предявен обвинителен акт.

На 8 септември 1946 г. се провежда референдумът за формата на държавно управление – монархия или република. Това става, след като през 1944 г. благодарение на окупационната Съветска армия на власт е дошло правителството на Отечественият фронт. По време на комунистическия режим е проведен и третият референдум. През 1968 г. Народното събрание решава да се изработи нова Конституция на страната. Пародията на допитването до народа води до избирателна активност от 99.7%, а конституцията е приета с гласовете на 99.66% от тях.