Среща с изкуството на Марги Русева във Варна

Датите 3 и 4 декември са изпълнени с много творчество и радост в сградата на Фестивален комплекс, защото именно тогава от 17.30 в книжарница „Сиела „ и във фоайето пред зала 1 гражданите на Варна ще имат възможност да се срещнат с изкуството на младата и талантлива Марги Русева.

Среща с изкуството на Марги Русева във Варна
Среща с изкуството на Марги Русева във Варна

Датите 3 и 4 декември са изпълнени с много творчество и радост в сградата на Фестивален комплекс, защото именно тогава от 17.30 в книжарница „Сиела „ и във фоайето пред зала 1 гражданите на Варна ще имат възможност да се срещнат с изкуството на младата и талантлива Марги Русева.

Всички , които дойдат на откриване на изложбата “ За Америка , Родопите и Марги Русева..“ ще опитат и от млечни продуктите от с. Смилян в Родопите, както и глътка вино от Мелник и питки.

Марги Русева е фотограф, писател и преводач от и на английски език.

Родена в центъра на София ,неин чичо е Сава Бояджиев – утвърден класик на фотография . Родителите й са лекар и фотограф. На 12 годишна възраст заминава и живее във Вашингтон и Чикаго Завършва най-добрите гимназии там .Изучава фотография и история на изкуството

Америка за Марги е едновременно магнетична, но и хладна като култура. Бохемския дух на Чеви Чейс и Бетезда, възраждането на бийт културата из тамошните «coffeehouses», огромното богатство от изкуство в Националната галерия на Вашингтон, южняшкия блус сутрин рано по радиото в неделя… този дух на Америка я пленява и увлича в търсенето на собствения й път в изкуството. След кратко пътуване до Мексико, Марги прави първата си самостоятелна изложба във Вашингтон. Въпреки това, животът в Америка, организиранoто и отчетливo

След 7 години в САЩ , Марги Русева се завръща в България и София – за нея София е обожавания град . Записва българска филология .

Започва за превежда худ литература на английски език – главно творби на млади български автори .

В София, Марги започва да снима сесии за утвърдени и изгряващи актъори, модели, музиканти.Първата й самостоятелна изложба тук, представена от Френския културен институт през 2009г., е посветена на алтернативната група Gravity Co.

Успоредно с проектите си в градска среда, от 2008 година, в продължение на 5 лета и една зима, Марги започва да пътува из Родопите. Може би като противовес на забързания ритъм на живот в града, на огромните мегаполиси, които помни от Америка. Връща се лято след лято из крайграничните села на Средните Родопите, по ждрелото на Триградската река, сред тамошните хора, които като че ли стават нейно семейство

За Марги, месеците прекарани горе в планината, срещайки хора, които умеят да общуват със света по един красив начин, я изправят пред осъзнаването на това, колко важно е да бъдем хармонични… в действия, намерения, мисли, чувства… И колко много то липсва в забързания ритъм на живот в града. Историите, споделяни от хората из Родопите и снимките, разказващи чрез сенките на бръчките и светлината в очите, говорят много за все по-голямата ни нужда от топлота, от един език на разбирателството, на истиността. Нещо, което Марги Русева търси и преоткрива из странния й, оплетен път между малкото и голямото, между огромния град и най-отдалечените села, между лицата на старци или красивите градски хора… Чудото на „човешкото“ у всеки нас.

Неслучайно е и може би тогава, че книгата събрала тези 5 годишни скитания, запазила в себе си „далечните песни“ на тези чисти, неподправени хора, успява да докосне не само българския читател и зрител. Синкретиката между изкуството на фотографията и изкуството на белетристиката, подчинена на единствената цел – да ни изправи пред един смислен и истинен начин на общуване със себе си, един с друг, със света… намират отзвук не само тук, в България, но и отвъд.

След гостуването си в София, Варна и Пловдив, през 2015г. Проектът ДАЛЕЧНИ ПЕСНИ заминава за Париж, а по-късно и за Ню Йорк, където ще бъде представен от американско-българската фондация Haemimont.

Премиера на книгата на Мина Кръстева „В ъгъла на кафене „Реалити““ – днес в Бургас

Премиера на книгата на Мина Кръстева „В ъгъла на кафене „Реалити““ предстои днес (11 март 2014 г.) в Бургас от 18:00 часа в Културен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“.

Премиера на книгата на Мина Кръстева "В ъгъла на кафене "Реалити"" - днес в Бургас
Премиера на книгата на Мина Кръстева „В ъгъла на кафене „Реалити““ – днес в Бургас

Премиера на книгата на Мина Кръстева „В ъгъла на кафене „Реалити““ предстои днес (11 март 2014 г.) в Бургас от 18:00 часа в Културен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“.

Книгата ще представят Иван Сухиванов и Венда Райкова. Откъси от нея ще прочете актьорът от бургаски драматичен театър „Адриана Будевска“, Стоян Памуков.

Премиера на историческия роман „Атентаторът” от Ивелин Първанов във Варна

Новият роман на писателя Ивелин Първанов е замислен като книга за едно драматично събитие – атентата в Марсилия на 9 октомври 1934 г., извършен от българския революционер Владо Черноземски срещу югославския крал Александър І Караджорджевич, при който загива френския външен министър Луи Барту.

МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА ВАРНА (1878 – 1939) ПРИ РИМ – ВАРНА
ул. „8-ми ноември” № 3, до Малките римски терми

ПРЕДСТАВЯ
на 31.01.2014 г., петък, от 18,00 часа

историческия роман „Атентаторът”
на писателя Ивелин Първанов

Вход свободен

Премиера на историческия роман „Атентаторът” от Ивелин Първанов във Варна
Премиера на историческия роман „Атентаторът” от Ивелин Първанов във Варна

Новият роман на писателя Ивелин Първанов е замислен като книга за едно драматично събитие – атентата в Марсилия на 9 октомври 1934 г., извършен от българския революционер  Владо Черноземски срещу югославския крал Александър І Караджорджевич, при който загива френския външен министър Луи Барту. Работата на автора над съчинението, навлизането в характерите на персонажите на български дейци от Македония и България, на политици от Балканите, Европа и света, както и в историческите пластове на техния живот и дейност, разгръщат картината на повествованието до мащабите на Голямата политика между двете световни войни.
За своя роман авторът скромно заявява: „В края на краищата книгата доби облика на малко занимателно въведение в геополитиката, напълно разбираемо за обикновения човек”. Читателите обаче – днешни и бъдещи, вероятно биха споделили ласкави и възторжени преценки.

Добруджанска Зимница представя „Североизточна България – гид за пътешественици“

Представянето ще се състои на 21 ноември 2013 г. в Арт салона на Радио Варна от 17:30 часа.

Добруджанска Зимница представя "Североизточна България - гид за пътешественици"
Добруджанска Зимница представя „Североизточна България – гид за пътешественици“

Добруджанска Зимница представя „Североизточна България – гид за пътешественици“ във Варна. Представянето ще се състои на 21 ноември 2013 г. в Арт салона на Радио Варна от 17:30 часа.

Книгата „Североизточна България – гид за пътешественици“ е плод на стремежа на авторите да разкрият тайните на една непозната земя – опит да се събере на едно място информацията за всичко интересно, което може да се види или прави в този вълшебен край на България.
Условно територията е разделена на три туристически региона:
1 Северно Черноморие – бряг, запазил неподозирани тайни и завладяваща енергия.
2. Добруджа – плодородна земя, съхранила неповторима романтика в легендите си.
3. Лудогорие – мистичен край с приятни изненади за всички пътешественици.

Книгата включва обща информация за уникалността на региона – фолклор, етнография, кухня, традиции, ритуали, събития, история, археология. Проследяват се най-значимите туристически обекти с любопитна информация, места за настаняване и полезни съвети. Печатното издание завършва с два кратки разказа за региона от художничката Велина Христова и писателят Захари Карабашлиев.
Автор Гавраил Гавраилов

Книгата е преведена и отпечатана на четири езика – български, английски, руски и румънски.

В представянето са включени снимков материал и дегустация на младо добруджанско вино, произведено в района на добруджанска Зимница.

Премиера на моноспектакълът на Пламен Димитров „SOS, Любов!“ във Варна

Премиерни дати: 18, 19 и 21 септември, 19:00 ч., Арт На Тъмно Зона, ул. Стефан Стамболов 2

Премиера на моноспектакълът на Пламен Димитров "SOS, Любов!" във Варна
Премиера на моноспектакълът на Пламен Димитров „SOS, Любов!“ във Варна

„Първо е ред на годината на страстта. После на годината на нежността, накрая настъпва годината на скуката. Първата година човек казва: „ако ме напуснеш, ще се убия.“ Втората година шепне: „Ако ме напуснеш, ще страдам много, но….ще ми мине“. А на третата, казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“.

Никой не си дава труда да ви предупреди, че любовта трае три години. Три години! Първата година се купуват мебели, втората – се разместват мебели, на третата – се делят мебели.“

Фредерик Бегбеде

Спектакълът по мотиви от хитовата книга на френския писател Фредерик Бегбеде „Любовта трае три години“ представлява смел театрален експеримент, една алтернативна форма, която балансира на границата между театъра и киното, разказана от популярния актьор от трупата на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Пламен Димитров. В рамките на един час представлението смесва и редува танцови и кино елементи, подплатени с нестандартната мултимедийна визия на видеоартиста Нено Белчев и изящните танци на Стела Филипова и Сава Попов.

Проектът е разработка на Сдружението за международен културен мениджмънт „Морско синьо“ и Арт На Тъмно Зона и се осъществява с финансовата помощ на Община Варна по програмата „Варна – територия на творчеството“ в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г.

Премиерни дати: 18, 19 и 21 септември, 19:00 ч., Арт На Тъмно Зона, ул. Стефан Стамболов 2

„Фредерик Бегбеде е като хирург – разрязва туморите на обществото, без да му трепва ръката. Пише с ирония, а за мен иронията е съвременното оръжие срещу глупостта и пошлостта. Така се роди проект за театрален спектакъл в несценично пространство. Да работиш извън институционалния театър е предизвикателство, вярно, много по-трудно, но артистът, струва ми се, диша по-леко…”

”Поставих задачи на хореограф и на видеоартист: заснехме под формата на клипове танцова партитура, с която да обогатим езика на спектакъла. Най-сложната част от работата ми с текста бе изработването на общ код-минималистичен жест, интегриран към действието на актьора. С актьора Пламен Димитров установихме единомислие-подходът към цикличността наречена от нас „първа, втора и трета година на любовното чувство“, трябваше да се разгърне като обсесивен синдром. Как се играе обсесия, в която централният персонаж е писател? Писателите сякаш живеят повече в света на фантазиите си, отколкото в света на реалното. Трябваше да открием език, коментиращ цикличността в битието. Организирахме си кратък лекторски курс, свързан с творчеството на Пина Бауш, която трансформира жестовете в специален наратив. Разбрахме, че трябва да преработим обикновени битови движения в знак. Търсихме версии на жеста „пиша“, „откривам“, „виждам“, „мълча“, „обичам“… Чрез минималистични телесни жестове-знаци, изследвахме цикличността на любовния дискурс. С движение, слово, мултимедия катализирахме цикличността на любовното чувство, защото въпреки, че живеем в общество на самотници, все още има надежда за любовта!”

Елица Матеева, постановчик и сценарист на спектакъла

Тъй като входът на „SOS, Любов!“ е свободен, а капацитетът на залата ограничен, организаторите приканват всички почитатели на сценичния експеримент да заявят предварително присъствието си на телефон 0887 933 047, за да им се запази съответно място.

Премиера на книгата „Чешкият майстор на сецесиона“ от Християн Облаков

Премиера на книгата "Чешкият майстор на сецесиона" от Християн ОблаковМузеят за история на Варна ще представи новата книга на Християн Облаков “ Чешкият майстор на сецесиона“ за изтъкнатия варненски архитект Манол Йорданов. Книгата е част от поредицата на автора за живота и делото на едни най – изтъкнатите архитекти от миналото на Варна.

Представянето ще се състои в четвъртък, 7 февруари 2013 г. от 17.30 ч. в Музея за история на Варна, ул. „8-ми ноември“ 3

Премиера на книгата „Балкански скици“ във Военноморския музей – Варна

Премиера на книгата "Балкански скици" във Военноморския музей - Варна
Премиера на книгата „Балкански скици“ във Военноморския музей – Варна

На 28.11.2012 г. (сряда), в 16.30 ч., във Военноморския музей във Варна ще бъде представена книгата „Балкански скици“ на автора Тодор Кожухаров.

Сборникът с мемоарни разкази за войните, които България води в началото на 20-ти век съдържа представителна подборка от военната проза на писателя и илюстрации със скици на едни от най-известните наши художници-баталисти – Борис Денев, Константин Щъркелов и Атанас Стайков. Съставителството и редакцията са дело на доц. Людмила Стоянова, която ще представи книгата заедно с кратка дигитална презентация за житейския и творчески път на Тодор Кожухаров. “Балкански скици“ е своеобразна литературна летопис на войните, водени от България в началото на 20-ти век. Мемоарните разкази, очерци и есета в нея са създадени няколко години след приключването на Световната война, когато раните все още не са зараснали, но времето вече е започнало да превръща преживените драматични събития в история.

 

Повече за автора – Тодор Кожухаров

Тодор Кожухаров – голям български журналист, блестящ писател-баталист и активен общественик, е роден през 1891 г. в Сливен. Възпитаник е на Военното на Н. В. Училище в София. В 32-рия специален випуск на училището височайш негов съвипускник е престолонаследникът Борис и това впоследствие ще му осигури неформален достъп до Двореца. През трите войни от началото на века е артилерийски офицер – командва батарея в защитавалия през 1912-1913 г. Пашмакли (Смолян) легендарен 3-ти планински артилерийски полк, участва в щурмуването на Чаталджа и Одрин, а в 1915–1918 г. в състава на 6-ти (5-ти?) артилерийски полк воюва и за освобождението на Македония. От фронта, където се е бил храбро, воден от неповторимия патриотичен дух и идеализма на времето, младият човек се завръща като кавалер на три ордена за храброст, включително “Св. Александър с мечове”, но остава за цял живот военноинвалид. След демобилизацията записва право в Софийския университет, като едновременно сътрудничи на авторитетния национален всекидневник „Слово“, а от 1926 до 1944 г. е и негов директор.

Пътят на Кожухаров като политик тръгва от сформираното от Ал. Греков надпартийно обединение Народен сговор и го отвежда на два пъти до поста министър на пощите и съобщенията и четири пъти в българския парламент. Като депутат от XXV Обикновено народно събрание, одобрило договора за присъединяването на България през Втората световна война към Тристранния пакт, той е осъден на смърт от т. нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г., въпреки че не е присъствал на фаталното заседание и не е гласувал договора. Присъдата е изпълнена веднага.

От “забравеното” (всъщност инкриминирано) литературно наследство на Кожухаров с особено внимание следва да се отнесем към внушителната поредица негови сборници  с военни разкази, спомени и фейлетони: “Военни разкази” и “Из записките на един офицер” (1921), “Еднодневки. Сборник разкази” (1926), “Под развети знамена. Разкази” (1932), “Военни силуети” (1940), “Разкази и фейлетони” (1940). Те са центрирани около малко разисквана в художествената ни проза тема: удивилия света героизъм на българските войници и офицери във войните за национално обединение от началото на миналото столетие. Писателят впечатляващо разказва за изтласкването на вековния поробител от планинските хребети край Чепеларе, Ахъ-Челеби (Смолян), Даръ-дере (Златоград) и  населените с българомохамедани южни склонове на Родопа, гледащи към Бяло море. Възторжено, но и с мек хумор, перото му фиксира победоносния демарш на нашите полкове през Ксанти, Серес, Дедеагач и Драма до  Кавала и Солун. С кинематографична релефност са представени напрегнатите сражения в Югоизточна Тракия при Одрин, Булаир и Чаталджа. С блестящ – зрим и сетивен – стил и с фин психологизъм се отличава и хрониката за изпитанията на българския боен дух по огнената фронтова линия в Западна Македония и Сърбия през Междусъюзническата и Първата световни война.  Хроникьорската вярност към обективността и  духа на документализма обаче ни най-малко не отнема от литературно-художествения заряд на разказваното. То никъде не деградира до обективисткото –  историографско, дневниково или журналистическо описание. Не губи „литературното си вещество“, художествено-емоционалната си наситеност, както и способността да вълнува естетически.

Арт Маркони представя на книжката „Къде е зимата“ – приказка за Коледа, зимата и буквите – автор Иванка Краева

 Галерия „Арт Маркони“

Представя

„Къде изчезна зимата?”

Приказка за буквите, Коледа и зимата

 на

Иванка Краева / azzurro

16.30 часа 17.11.2012

Галерия „Арт Маркони”

 

Тя още се бави някъде, есента нахвърля последните си багри и докосва с топлота и обич земята, дърветата, хората…В очакване на зимата потриваме тревожно ръце- студът е студ, но не съвсем. Къде е тя? Отговорът ни дава една жива, изпъстрена с необичайни герои и случки приказка. Тя не само реабилитира тази не от всички обичана „старица”, дето си прави каквото си иска: често се гневи и тупа юргана си, ръсейки снежни парцали,  свири в комините и сковава земята от студ.  В  приказката на Иванка Краева става ясно, че ” Имаме нужда от нея, много е важно нейното присъствие, тя непременно трябва да мине оттук.Така както слънцето е важно за всички да изгрява всеки ден, така е и със зимата, само че тя идва веднъж в годината. А ето, че сега е забравила да го направи. Дърветата имат нужда от сън и почивка, за да могат напролет да облекат новите си зелени дрешки, да пораснат по-високи и по-силни.”

И за да бъде странно и различно, а може би не случайно, буквите са тези, които първи се сещат да я потърсят. Точно буквите от азбуката. Случвало се е вероятно с всички първокласници през лятната ваканция да забравят някоя буква. Но ако прочетат тази приказка никога няма да забравят нито една. С много въображение и невероятни попадения Краева рисува и намира образ и асоциативна връзка за  всяка буква:

Ъ„, най-малката от всички, почти от крайните букви, обичаше да тича насам натам и да намира решения на най-заплетените задачки. Тя си беше математик по душа, обичаше ъглите, старините, мушкаше се къде ли не, любознателно изучаваше кое как е направено и винаги бе в помощ на останалите.

 „Б„. Тя идваше, наметнала артистично шал, а в едната ръка държеше палитра с много цветове и рисуваше всичко, което й носеше радост.

Ч“ харесваше думата „ЧЕНГЕЛ“, защото й се налагаше, когато ходеха на походи из планините да вади приятелите си от разни дупки и пещери, а после щастливи се черпеха.

Р” си беше такава – истински разузнавач.

А“ даваше наставления, тя беше астроном, но за нея по-късно.

З“ като захапеше нещо не го пускаше, докато не получеше каквото иска.

У“ – умерено изчакваше подходящия момент.

 На „Н“ нищо не й убягваше от погледа – следеше зорко.

 „В„- виж „В“ си беше за украса. Обичаше да се кичи с разни панделки, обеци, финтифлюшки и обикновено разсейваше този, за когото беше предназначена, абе с две думи ВАЖНА.
Но въпреки разликите, всички бяха задружни и никой не оставяше другия в беда.”

Буквите и животните успяват да се организират и да открият зимата, да я накарат да се почувства обичана, желана, очаквана.

„ Вечерта бавно се сви на кълбо. Снегът затрупа всичко – така обеща зимата. А тя, набрала сили, отпочинала, не можеше да се спре. Бързаше да навакса загубеното време. Имаше да мете, да прибира, да завива – къщи, комини, улици – да прави пързалки. Децата я посрещнаха, крещейки от радост, затъркаляха снежни човеци, изкараха шейни и кънки. Зимата се стъписа:
„Колко радост! Как са ме чакали, а аз се инатих до сега и дремех в оня пек. Ето, има кой да ме посрещне!“ – и щастлива пощипваше децата по бузките, ама малко колкото да заблестят очичките им.”

Искрено се надявам и когато четат тази приказка очичките на децата да блестят от удоволствие. Все си говорим за поколението, което расте вързано за кабела на компютъра. Имаме шанс да отделим децата  от екрана. Все повече автори посягат към детската тема и при това доста успешно. И нека, за да не се окаже че отглеждаме безсловестно   поколение, което си служи с емотикони, клипчета, и известен брой компютърни команди. Нека живата, образна реч бъде част от живота им, а книгите не остават част от историята.

За тази прекрасна книжка заслуги имат художникът-илюстратор Иван Краев и поетесата Маргарита Петкова в не леката роля на редактор. Ето какво споделя в предговора:„Коледа винаги е приказна. А приказките се пишат с думички и буквите за които сме научили още в първи клас. Когато Зимата забрави да пристигне, за да дойде след нея и Коледа, и Новата година, когато тя се излежава в Пустинята, а житните семенца, дърветата и децата я чакат, защото без нея кръговратът на живота се нарушава и Природата страда – тогава наистина е необходимо Чудо. Авторката на тази великолепна книжка за малки и големи деца, както и за техните родители, съумява да впрегне Буквите – от нашата и от другите азбуки, за да сътворят това Чудо. Заедно с тях и ние преживяваме всички приключения, необходими за една приказна Коледа. Тази, която наистина носи чудеса, ако повярваш в тях.”