Вярата е нашето най-голямо чудо. Лошото е, че само в трудни моменти искаме да вярваме, че то ще се случи, а всъщност точно чудесата около нас ни крепят и ни дават сили – независимо дали са мънички или големи … някога имало едно момче, което много обичало да чете приказки и вярвало, че е възможно всичко, което е написано в тях. Затова то търсело да види чудеса в живота си, но не ги виждало. Чувствайки се разочаровано в своето търсене, попитало майка си:

– Трябва ли да вярвам, че има чудеса или те изобщо не съществуват?

– Скъпо, мое момче, – с много нежност му казала майката, – ако се стараеш да израснеш добър човек, всички приказки в живота ти ще се сбъднат. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора…. А Румяна Христова отдавна е допуснала вълшебностите в живота си. Тя е от град Пловдив и е собственик на магазин „Работилница Вълшебница“, в който също се творят вълшебства. Ето какво ни разказа тя за себе си и за това как се сбъдват мечти в интервю за www.morskinovini.com:

„Казвам се Румяна Христова от град Пловдив! Oт малка красотата във всичките и форми ме вълнува…като дете обличах рисувани и изрязани кукли си с хартиени дрехи, също нарисувани и изрязани (тогава нямаше Барбита и ние сами си ги правехме), правех и къщи от картон с много стаи и пълно обзавеждане пак от картон и платове … след това завършвайки гимназията, различно от своите амбициозни съученички, аз се записах последната година в УПК-шев и кройка (тогава нямаше дизайнери,все пак беше тоталитарно време, но явно то си е било заложено в мен,защото майка ми от малка все ми се караше като си видеше шевната машина отново развалена ….но пък учителите ми в УПК-то накрая казаха да продължа да се занимавам с това, че имам заложби и майка ми ми прости всички пакости, които съм правила с машината и след това се редуваха увлеченията ми като фотограф и безкрайните снимки навсякъде и с всички (често близките ми доста се изнервяха, защото навсякъде, където ходехме, аз се губех ,снимайки красоти (поне в моите очи)….след това завърших изобразително изкуство в университета като втора специалност …. и така , за да не изброявам всичките си увлечения, защото няма да ни стигне нито време, нито място, ще ви кажа как се породи желанието ми да превърна хобитата си в бизнес: преди 3 години за един рожден ден ми подариха картичка ръчна изработка и аз толкова бях очарована, че започнах да се интересувам как и кой ги прави….от там нататък следват 3 години седяне всеки ден пред компютъра и ровене в руски, китайски и какви ли не други сайтове,където попаднах в един свят,който до такава степен ме очарова,че времето спираше! Една година без прекъсване аз седях по 3-4 часа на ден (а понякога и повече) пред компютъра и учех, учех, учех…. изкуството за правене на картички се нарича Скрапбукинг и не можете да си представите от кога датира при руските народи и източните култури,както и други техники, за които после ще ви разкажа …това са изкуства, които се учат даже от децата им в училище и според мен това е страхотно, защото възпитава в децата усет към красивото в живота…. От там се запознах и с други техники – например Декупажа – с която техника се изработва част от керемидите, старинните кnиги, чиниите (и с която техника са работили дori известни художници като Пикасо, Матис…. От там се „зарибих“ (извинете за жаргона) и по мънистонизането (изкарах курс при една девойка, която 3 години беше го работила в Америка) … сега правя дръвчета от мъниста,но са доста елементарни в сравнение с това, което учих, мога и имах амбицията да правя, но като всеки човек на изкуството, аз съм доста разпиляна и хаотична и все се изкушавам да уча нови и нови неща и старите си чакат търпеливо реда да ги направя като дойде вдъхновението ми). И тогава разбрах, че вече няма да мога да се занимавам с нищо друго, освен с тези си хобита…. започнах да си мечтая как ще си създам едно свое местенце, където да ги произвеждам и да радвам и други хора с тези красоти. Мисля,че народът се насити на китайските стоки и има нужда от нещо красиво, за да може да го внесе в къщата си или да го подари на свои близък, с мисълта, че е уникално и само негово!
Престраших се и направих моята „Работилница Вълшебница“ (така се казва и фирмата ми и магазинчето), въпреки съпротивата на мои близки, че искам да открия магазин в най-голямата криза и вярвайки, че красотата не може да умре и ще просъществува дори в тези трудни времена!
От първите дни още (открих магазина си по Коледа) хората влизаха в магазинчето, радваха се на нещата искрено, пазаруваха и ми пожелавах много успехи (ако знаете колко ме топлеха думите им и искрящите им очи)… тогава разбрах,че всичко си е заслужавало! И тук не мога да не отправя големите си благодарности към Бог (аз съм вярваща и знам, че всичко дължиме на Него)! Изработвам и много неща по поръчка – клиентът ми описва своите виждания за нещата, своите желания и аз влагам цялата си енергия, въображение и с любов подхождам към всяко нещо, което правя – целта ми е този човек да разбере, че не отбивам номера, а пресъздавам неговата душевност в това, което творя за него! Досега съм имала само доволни и удовлетворени клиенти, много се връщат отново и отново и това е моята награда!
Желая на всички българи да се обграждат с красота и позитивизъм и дори в тези тежки времена така ще им е по-лесно да се борят с трудностите!  Бъдете здрави! … с любов: Румяна Христова („Работилница Вълшебница“).“

К. Герчева, Юли 2012

Адресът, на който може да откриете вълшебствата на магазин „Работилница Вълшебница“ е Пловдив, ул.“Бяло море“ 10 (до старите хали на Кючук Париж)