Варна - град с история и традиции

Варна - град с история и традиции

Жан-Батист Сей казва, че „историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето“, а всяка епоха си има своите красоти и успехи. Точно затова, за да опознаем заедно Варна решихме да ви върнем към нейната история…

Варна има хилядолетна история. Заради чудесното местоположение и добра видимост на малкия нос, където днес се намира морска гара, е съществувало древно тракийско рибарско селище на племето корбизи.

През VI в. пр. Хр. тук възниква гръцки полис на милетски колонисти и преселенци под името Одесос. Градът се оформя като рибарска и земеделска колония, а през V в. пр. Хр. става истински търговски център. До римско време бил почитан главно тракийският бог Дарзалас, а не характерните по това време култове към Аполон и Дионис. В чест на Дарзалас били устройвани мистерии, шествия, игри и състезания, за които свидетелстват старогръцки и римски извори.

Дълго е обсаждан от Александър Македонски в средата на IV в. пр. Хр., но обсадата е вдигната и градът става автономен в неговата империя. Въстава и се освобождава по времето на Лизимах, като отново придобива първостепенно значение по Северното Черноморие. До I в. пр. Хр. е свободен полис, сече монети с образа на своя бог-покровител. Завладян от легионите на Марк Лукул, става важен римски регионален център. Тук отсяда и големият епически поет на Рим Овидий по пътя към гр. Томи (дн. Кюстенджа в Румъния), където заминава в изгнание. Постепенно Одесос отстъпва първенството в областта на Марцианополис (дн. Девня), построен от император Траян. Завладяван и опустошаван неколкократно при варварски нашествия, той ту влиза, ту е извън границите на Византия. През IX век вече се нарича Варна. Предполага се, че името е донесено от конните народи от Централна Азия – топоним и хидроним в Индия (реката, която се влива в Ганг при Варанаси), както и понятието каста (цвят). След многобройните войни между България и Византия градът влиза трайно в пределите на България в началото на XIII в. при цар Калоян. В отбранителната му система са построени три крепости – на нос Галата, на нос Св. Димитър, и третата – наречена Петрич – при Белославското езеро.

Въпреки добрата си отбрана градът пада в ръцете на турците през 1391 г. и бързо запада. През 1444 г. по време на похода на полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и на унгарския войвода Янош Хунияди, градът е обсаждан от рицарите. Въпреки, че хвърлят всички сили в боя, войските на християнската коалиция претърпяват пълен разгром. Младият крал Владислав загива. В негова чест е издигнат мавзолей от жителите на Варна. С течение на времето градът придобива все по-ориенталски вид. Заселват се много турци. Издигат се джамии, конаци, турски бани. Строежът на църкви за дълго време е строго забранен. Варна става силно укрепена крепост, която пази североизточните граници на Османската империя и е важен търговски и занаятчийски център. По времето на Руско-турската война от 1828 г. крепостта пада, руските войници превземат града и известно време го държат в свои ръце. В следващите десетилетия започва подем на народностното съзнание, строят се училища, читалища, църкви. През 1878 г. Варна окончателно е освободена от турска власт и става най-важният български пристанищен град. В края на XIX век се свързва с железница със София. Създават се много фабрики, развива се промишленият риболов. Варна бързо се обособява и като морски курорт, повлиян от европейската мода в архитектурата и водния транспорт. За кратко време градът е преименуван на Сталин. След 1956 г. връща старото си име.

По времето на временното руско управление през 1879 година полякът Едвин Варшановски съставя първия план на Варна. Първите градски архитекти са чужденци. До 1900 година в държавните служби като архитекти и окръжни инженери не са работили българи. Първия градски архитект е Сава Димитриевич. Като архитект и началник на техническия отдел през периода 1893-1900 г. работи и арх. А. И. Пиер. Негов проект е къщата на Асарето – известен като италианското консулство (сега там се намира Военноморския музей), както и сградата на благотворителното дружество “Майка” (на центъра, сега там е военното комендантство и матроския клуб). Италианският архитект Валентино проектира и строи католическата църква  “Безгрешното зачатие на Св.Богородица” (на ул. ”Преслав”-срещу областния съвет). Австрийският архитект Румпел Маер проектира и строи двореца “Евсиновград” . Същият е довършен от швейцарският архитект Херман и арх. Лазов. Всички сгради на швейцареца  проектирани и построени, са тържествени в монументален стил, като умело са вградени класическите форми и добре пропорционирана външна и вътрешна архитектура.

Чешкият архитект Ханс Мартине изгражда забележителната морска градина. Той проектира и парка към летния царски дворец “Евсиновград”. До средата на XIX век районът на Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където са погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърля по морския бряг. През пролетта на 1862 г. с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет нарежда заграждането с плет от храсти десетина декара за общинска градина (белидие бахча). Представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.

  • През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града — Аквариумът;
  • През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис-корт и игрище;
  • На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от кораба „Георги Димитров“;
  • През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория.

Събрала материала: К. Герчева, Май 2012