„Върви народе възродени, към светла бъднина върви
 с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови.“    

Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път, но и думи,  изпълнени с величие и гордост. На 24 май отбелязваме празника на българската просвета и култура, и на славянската писменост.  Първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди 200 години.

На 11 май 1856 г. Йоаким Груев извежда за първи път на манифестация ученичките от Пловдивското класно девическо училище. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква Свети Стефан, в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. През 1857 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив в църквата Света Богородица. Учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя. От 1857 г. започва редовното национално честване на празника в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. А на 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

С въвеждането на Григорианския календар (1916) отбелязването му е на 24 май, като църковен, училищен и всенароден празник. Превърнал се в любимо тържество на буквите и цветята, 24 май се чества и зад граница – сред възрожденската ни емиграция в Румъния и Русия, дори сред българските заточениците в Диарбекир, сред студентите в чужбина. Масовото му възприемане е свидетелство за бързо протичащия процес на национална консолидация и разкрива жаждата на българина за просвета и наука.

След 1969 г. църковното честване е отделено и остава на 11 май – денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий. За официален празник 24 май е обявен с решение на IX Народно събрание на 30 март 1990 г.

24 май - величието на историята в красотата на съвремието