Крапец е малко рибарско селце на Черно море, само на 10 км. северно от Шабла и на 90 км от Варна. Крапец е спокойно кътче известно с пясъчните си дюни и птиците, който гнездят и зимуват около него. Селото е буквално кацнало на морския браг, заобиколено от обширни житни ниви, зеленчукови насаждения и езера – природни резервати.

Само на километър североизточно от Крапец се намира Дуранкулашкото езеро (блато) – привлекателно място за всички любители на риболова с изобилието си от бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда , раци и дори змиорка. В него се срещат и някои редки и ендемични видове риба от семейство Попчета (Gobiidae), семейство Селдови (Clupeidae) и семейство Бодливки (Gasterosteidae). Езерото е най-северното по крайбрежието на Черно море и по произход е естествен лиман – потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса. Водата му е слабо солена поради връзката си с морето и се захранва с карстова вода от два извора. Средната дълбочина на езерото е 1.4м., а максималната е 4м. Заобиколено е от земеделски земи и полустепни територии, а пясъчни дюни и плажна ивица го отделят от морето на изток. Езерото е разположено на основния път на миграция на прелетните птици Via Pontica. На специалната страница за Птиците в региона ще намерите и много информация за видовото разнообразие и важното значение на езерото между Крапец и Дуранкулак за опазване на птиците в региона и Европа. В езерото се среща и разнообразна водораслова флора като Cyanophyta (17 вида), Euglenophyta (10 вида) and Chlorophyta (47 вида). На големия остров в езерото се намира храмът на Кибела – един от най-големите праисторически некрополи в света на възраст около две хиляди и петстотин години. В съседство са намерени и останките на най-старото и най-голямо неолитно селище в континентална Европа от 5250 – 3800 пр.н.е. Всички археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. С подобен произход на Дуранкулашкото са и Шабленското и Езерешкото езера разположени само на няколко километра на юг от Крапец. Тези две полусолени езера са свързани помежду си с изкуствен канал. Интересното за тях е че те лежат на 4-5м. пясъчен нанос, натрупан върху богат торфен слой – доказателство за дълъг блатен период. Тези две езера са посещавани от много птици, предимно ибиси, чапли и гмурци. Както и езерото в Дуранкулак тe са част от Via Pontica, един от основните пътища на мигриращите птици в Европа. Освен много редки птици езерата са и убежище на застрашените растителни видове Режещ кладиум (Cladium mariscus), Бърдуче (Nuphar lutea) и Бяла водна роза (Nymphaea alba). Езерата Шабла и Езерец се използват и за водоснабдяване за домашни нужди, за земеделско напояване, риболов (щука, костур, сом, толостолоб, шаран, каракуда, лин и раци) и паша на домашни животни.

След Шабленско езеро е най-стария фар на Черно Море, разположен до рибарското селище на нос Шабла. Съвсем наблизо са и останките на Византийска крепост от четвърти век, а намереното при разкопките и може да се види в културния дом на Шабла. Между Крапец и нос Шабла са разположени само километри от непокътнати плажове и ронливи брегове в охра.

Снимки: Петър Дянков