Социалната и благотворителната дейност във Варна по време на епохата на Възраждането

Социалната и благотворителната дейност във Варна по време на епохата на Възраждането

Епохата на Българското възраждане е многостранен исторически процес на съзряване, подготовка и осъществяване на българската националноосвободителна, антифеодална, буржоазнодемократична революция. Това е епоха на преход от средновековието към новото време във всички сфери на материалния и духовния живот. Началото на Възраждането отбелязва дълбоки промени в социалната структура на българския град. Тук най-масовата социална група е занаятчийско – промишленото съсловие, която се запазва количествено чак до края на робството. Едрата буржоазия през XVIII в. се състои предимно от посредници в търговията между Европа и Турция. Бавното проникване на буржоазните отношения в условията на разложение, деморализация и постоянни размирици, при наличието на доминиращи в турската политика тенденции към запазване на класическите стопански форми довежда до оформяне на няколко прослойки от нови богаташи с неопределен социален профил, мнозинството от които са турци, гърци, еврей, арменци и малка част българи. Наред със социално-икономическите промени в българските земи през XVIII в., в духовния живот на българския народ настъпва съществен поврат. Една от основните изяви на българската национална революция през Възраждането е разпространението на социалната и благотворителната дейност. А на фона на общонационалните тенденции още през първото десетилетие след Кримската война се слага начало и на благотворителността в град Варна. Разположен на морския бряг, градът по това време е носител на отпечатъка на неблагоустроено селище, потънало в мрака и нищетата, в което все още е преобладавало чуждото влияние. В тази обстановка на 18 декември 1888 г. е основано дружество „Майка”с цел да подпомага и просвещава българската жена. Инициативата за създаването му е на Кръстъо Мирски и съпругата му Стефания Мирска. През 1897 г. дружество „Майка” открива професионалното училище „Трудолюбие”, в което се обучават деца, предимно от по-бедните слоеве. Една от дарителките на дружеството е княгиня Мария Луиза. Женското благотворително дружество „Майка” е разделено на два лагера, в следствие на идеите за реализиране на две идеи, еднакво полезни за народа. В единия лагер са Д-р Головина, г-жа Аврамова и г-жа Тимофеева, които провъзгласяват за своя почетна председателка г-жа Черкавска, руска консулка, благодарение на която образували свое дружество „Саморазвитие”. В другия лагер са Д-р Анастасия Железкова, г-жа Драсова, Д-р Бичева и д-р Ряскова. И двете дружества имат благотворителни цели. Благотворителността се е състояла в отпущане на помощи за бедни, учащи се деца. През 1891 г. дружеството отпуска стипендия на ученичката Мария Николова да следва в Прага ръкоделие и домакинство. Дружество „Саморазвитие” е искало да създаде библиотека със салон за различни беседи, а под упавлението на втория лагер на дружество „Майка” е откритото професионално училище „Трудолюбие”. Една от малкото общественички, които се отдават в служба на обществето в първите години след Освобождението във Варна и благодарение, на която се създава дружество „Майка” е Стефания Мирска. Благодарение на нея се основават много благотворителни и просветни дружества, както и читалища. През 1889 г. е избрана за кмет на град Варна, а същевременно е председател на училищното настоятелство.

Една от големите благодетелки на децата е и Д-р А. Головина, която живее във Варна и подарява своята голяма къща на Съюза за закрила на децата. Освен нея и Вела Благоева физически е активна партийна деятелка и участница в акции и манифестации, била е първата организаторка на женските кръжоци. Завършва Габровското девическо училище през 1871 г. при известната учителка-възрожденка Анастасия Тошева и става народна учителка, след което учителствува в Берковица, Варна, Цариград и Търново. През 1874 г. Вела Благоева придружава брат си Никола през лятната ваканция вред „из българско“ да събират средства за варненската църква и за девическото училище и заедно с това да основат читалища и набират абонати за цариградското сп. „Читалище“. В периода на 1877-1878 г. по време на Освободителната руско – турско война тя става доброволка – милосърдна сестра и служи в 50-та военно-полева болница при Свищов. В сп. „Училищен преглед“ от 1902 г. относно възпитанието на децата тя пише „Най-добър възпитател е тоя, който признава своите недостатъци пред възпитаниците. Ако се мъчи да ги скрие, той ще трябва да лицемери. За да проникнем в детската душа и да възпитаваме човека, трябва да го научим да бъде откровен.“ Със забележителен педагогически похват тя разработва своите беседи „За семейството, частната собственост и държавата, „Руските жени“, „Женският фабричен труд“, „Против Първата световна война“ и др.

В епохата на Възраждането българските търговци и във Варна започват да излизат на големия пазар на империята и на европейското тържище. Първоначално те се появяват под чуждо, главно гръцко знаме, но постепенно се обособяват на национална почва и към края на XVIII в. в търговските регистри все повече се среща името българин, регистрират се и първите български търговски къщи и фирми. Измежду един от най-преуспяващите търговци в град Варна е търговецът на жито Янаки Флори, който през 1865 г. поръчва да му построят най-голямата къща в града, в която съществуващото във Варна тогава Добродетелно българско дружество на 21.02.1867 г. организира бал за подпомагане на бедни ученици. На него са поканени над 200 души и са събрани около 10 000 гроша.

Един от видните обществени деятели в град Варна, взел участие като член на българската община при откриването на българското училище и църква е и Хаджи Стамат. Той подарява 14 250 гроша за училището – крупна сума за тогавашното време. Хаджи Стамат събира средства и за съграждането на девическото училище във Варна.

С болницата „Параскев Николов” се поставя началото на болничното дело в град Варна. Тя е построена по желание на Параскев Николов, който избягва от поробеното си отечество в Одеса, където забогатява от търговия и решава да бъде полезен с богатството си. Преди смъртта си през 1852 г. той прави завещание, в което подчертава желанието си, че оставя определена сума пари, която да се използва от жителите на град Варна за постройка на една църква и една болнична сграда. Желанието му бива изпълнено с построяването на църква Св. Никола и болницата „Параскев Николов”, в която са се приемали заразно-болни, недъгави, както и венерично и туберколозни болни. От 1911 г. до 1913 г. болницата е завеждана от д-р Б. Астарджиев, а през 1918 г. от д-р Алексиева – Ковачева. След това сградата се използва за сиропиталище, военен лазарет, курортен дом, химическа лаборатория, венеричен диспансер.

В миналото и днес благотворителността е ключов елемент от развитието на българската държава – и днес паметници се издигат благодарение на дарения, образованието на много деца се осигурява чрез фондации, извършват се по-специфични лечения в чужбина и България с помощта на дарения. Благодарение на благотворителноста и днес се осигурява решение на редица проблеми, карайки хората да се включват в тяхното разрешаване, което подпомага развитието на гражданското общество.

Събрала материала: К. Герчева, Май 2012
Източници:
1.       Вестник „Вела Благоева – 1858-1921”, издават Къщата-музей „Димитър Благоев” и полиграфическият комбинат „Димитър Благоев”2.       Вестник „Женски глас”, 1927 г.

3.       Вестник „Народно дело”, 1968 г.

4.       Юбилеенъ листъ – по случай 50 год. на д-во „Майка” и 42 год. на уч. „Трудолюбие”, Варна, 1939 г.