Галерия „Арт Маркони“

Представя

„Къде изчезна зимата?”

Приказка за буквите, Коледа и зимата

 на

Иванка Краева / azzurro

16.30 часа 17.11.2012

Галерия „Арт Маркони”

 

Тя още се бави някъде, есента нахвърля последните си багри и докосва с топлота и обич земята, дърветата, хората…В очакване на зимата потриваме тревожно ръце- студът е студ, но не съвсем. Къде е тя? Отговорът ни дава една жива, изпъстрена с необичайни герои и случки приказка. Тя не само реабилитира тази не от всички обичана „старица”, дето си прави каквото си иска: често се гневи и тупа юргана си, ръсейки снежни парцали,  свири в комините и сковава земята от студ.  В  приказката на Иванка Краева става ясно, че ” Имаме нужда от нея, много е важно нейното присъствие, тя непременно трябва да мине оттук.Така както слънцето е важно за всички да изгрява всеки ден, така е и със зимата, само че тя идва веднъж в годината. А ето, че сега е забравила да го направи. Дърветата имат нужда от сън и почивка, за да могат напролет да облекат новите си зелени дрешки, да пораснат по-високи и по-силни.”

И за да бъде странно и различно, а може би не случайно, буквите са тези, които първи се сещат да я потърсят. Точно буквите от азбуката. Случвало се е вероятно с всички първокласници през лятната ваканция да забравят някоя буква. Но ако прочетат тази приказка никога няма да забравят нито една. С много въображение и невероятни попадения Краева рисува и намира образ и асоциативна връзка за  всяка буква:

Ъ„, най-малката от всички, почти от крайните букви, обичаше да тича насам натам и да намира решения на най-заплетените задачки. Тя си беше математик по душа, обичаше ъглите, старините, мушкаше се къде ли не, любознателно изучаваше кое как е направено и винаги бе в помощ на останалите.

 „Б„. Тя идваше, наметнала артистично шал, а в едната ръка държеше палитра с много цветове и рисуваше всичко, което й носеше радост.

Ч“ харесваше думата „ЧЕНГЕЛ“, защото й се налагаше, когато ходеха на походи из планините да вади приятелите си от разни дупки и пещери, а после щастливи се черпеха.

Р” си беше такава – истински разузнавач.

А“ даваше наставления, тя беше астроном, но за нея по-късно.

З“ като захапеше нещо не го пускаше, докато не получеше каквото иска.

У“ – умерено изчакваше подходящия момент.

 На „Н“ нищо не й убягваше от погледа – следеше зорко.

 „В„- виж „В“ си беше за украса. Обичаше да се кичи с разни панделки, обеци, финтифлюшки и обикновено разсейваше този, за когото беше предназначена, абе с две думи ВАЖНА.
Но въпреки разликите, всички бяха задружни и никой не оставяше другия в беда.”

Буквите и животните успяват да се организират и да открият зимата, да я накарат да се почувства обичана, желана, очаквана.

„ Вечерта бавно се сви на кълбо. Снегът затрупа всичко – така обеща зимата. А тя, набрала сили, отпочинала, не можеше да се спре. Бързаше да навакса загубеното време. Имаше да мете, да прибира, да завива – къщи, комини, улици – да прави пързалки. Децата я посрещнаха, крещейки от радост, затъркаляха снежни човеци, изкараха шейни и кънки. Зимата се стъписа:
„Колко радост! Как са ме чакали, а аз се инатих до сега и дремех в оня пек. Ето, има кой да ме посрещне!“ – и щастлива пощипваше децата по бузките, ама малко колкото да заблестят очичките им.”

Искрено се надявам и когато четат тази приказка очичките на децата да блестят от удоволствие. Все си говорим за поколението, което расте вързано за кабела на компютъра. Имаме шанс да отделим децата  от екрана. Все повече автори посягат към детската тема и при това доста успешно. И нека, за да не се окаже че отглеждаме безсловестно   поколение, което си служи с емотикони, клипчета, и известен брой компютърни команди. Нека живата, образна реч бъде част от живота им, а книгите не остават част от историята.

За тази прекрасна книжка заслуги имат художникът-илюстратор Иван Краев и поетесата Маргарита Петкова в не леката роля на редактор. Ето какво споделя в предговора:„Коледа винаги е приказна. А приказките се пишат с думички и буквите за които сме научили още в първи клас. Когато Зимата забрави да пристигне, за да дойде след нея и Коледа, и Новата година, когато тя се излежава в Пустинята, а житните семенца, дърветата и децата я чакат, защото без нея кръговратът на живота се нарушава и Природата страда – тогава наистина е необходимо Чудо. Авторката на тази великолепна книжка за малки и големи деца, както и за техните родители, съумява да впрегне Буквите – от нашата и от другите азбуки, за да сътворят това Чудо. Заедно с тях и ние преживяваме всички приключения, необходими за една приказна Коледа. Тази, която наистина носи чудеса, ако повярваш в тях.”