Имало едно време ... в Професионална гимназия по Електротехника

Имало едно време … в Професионална гимназия по Електротехника

Някога преди … не толкова отдавна в едни стари чекмеджета се криеха безценни съкровища, които обичах да разглеждам с часове. Когато отивах на гости на баба и дядо, обичах да се заравям в чекмеджетата, инструментите, старите часовници и всякакви други джунджурии, които дядо ремонтираше, но бяха безценни в очите на едно дете. Днес … днес джунджурийките остават в спомените ни, залети от новостите, които ни предлага пазарът, но все пак старите техники си остават. Останали са и в Професионална гимназия по Електротехника – Варна, където всичко скрито в някой прашен ъгъл по тавани и мази е възродено в изложбата „Имало едно време…“.

Идеята за изложбата е на Директорката на гимназията и тази идея постепенно е запалила както ученици, така и родители … и постепенно се разраства, а някои от по новите неща, които са занесени все още чакат времето си да заемат място в кътчето, в което всеки уред говори. Кокетен бял телефон и будилник до него напомнят за разкошът и стилът на миналото, а ако надигнеш слушалката на телефона, той ще ти прошепне чудни разговори, които някога са водени по него и останали в паметта на телефона. А будилникът все още показва, че е 6:10 часа – дали пък нещо паметно не е запечатал той в този час, когато е спрял … трябва само да се вслушаме в едно въображаемо тик-такане, долепяйки ушенце до него, за да разберем … Фотолаборатория от 1982 г., запазвала по себе си всяка емоция, която снимките са запечатвали непроменени и до днес … Грамофони, около които кокетни дами и елегантни господа са танцували блус за двама … котлон, фурна, запазили уханието на вкусни гозби … о, и крушките – тяхната еволюция, запазила почетно високо място на стената сред изложбата … и всичко това ми напомня за щастливите мигове детство, важните хора, които са били и продължават да бъдат до мен … А какво събужда изложбата в теб, драги читательо?

Текст и снимки: К. Герчева, Януари 2013