Романтика и цветове във Венеция

Романтика и цветове във Венеция

Традиционният пролетен венециански карнавал бе открит в събота (26.01.2013 г.) в знаменития италиански град – Венеция. Тази година той е „карнавал на цветовете“. Веселията, които ще продължат до „мазния вторник“  на 12 февруари 2013 г. започват с „празник върху водата“ на Канале гранде /Големият венециански канал/, а една от главните церемонии на карнавала е насрочена за 3 февруари 2013 г., когато от високата камбанария на площад Сан Марко в тълпата се спуска „ангел“. Освен „полетът на ангела“ вниманието на гостите на карнавала привлича и „Парадът на Мариите“, в който участват 12 венецианки. В края на многодневното събитие е финалът на конкурса за най-добра маска. По традиция събитията се закриват с „мълчаливата регата“ на гондолите по Канале гранде.

Корените на карнавала лежат в древните римски Сатурналии — ежегодните празници в чест на божеството на реколтата и земеделието Сатурн, които били отбелязвани през втората половина на декември (17-21.12). Оттук произхождат и карнавалните маски: по време на Сатурналиите на робите се позволявало да седнат на масата заедно с господарите,  и, за да не бъде веселбата помрачена от съсловни предразсъдъци, всички криели лицата си под маски. Стремейки се да приспособи дохристианските традиции към новата вяра, католическата църква използвала древния празник за подготовка на християните за най-дългите пости в годината — Великите пости преди Великден. Първото документално сведение за карнавала във Венеция се отнася към 1094 година.  А през 1296 година Сенатът на Венецианската република официално провъзгласила последния ден преди  Великите пости за празничен ден. В сравнение с повечето европейски градове, във Венеция жизненото равнище е било винаги по-високо.  Някога Венеция трупала печалби от своето изгодно географско положение много преди тогавашните им съвременници да осъзнаят важността на пазарната икономика. Благодарение на високия жизнен стандарт, жителите на Венеция създали уникална култура, в която скриването на личността станало нещо от първостепенна важност във всекидневния живот.   Маскировката носела прагматичен характер. Освен това, маските изпълнявали много важна социална роля — те изравнявали всички, които ги носели. Слугата с маска можели да го приемат за благороден дож и обратно. Нравственността се крепяла на  носенето на маски — те нямали лица, но имали гласове. Преимуществото на прикриването на личността, което носенето на маските им давало, направило хората доста освободени, в резултат на което обществото окончателно затънало в поквара. Това е времето, в което градът се обърнал към философията на удоволствието. С времето носенето на маските в ежедневието било забранено и било позволено само в определени месеци в годината.  Църквата намалила ограниченията и разрешила носенето на венециански маски в периода между Рождество и Вторника на първата седмица от Великите пости. Картините на художника Франческо Гуарди и дневниците на венецианеца прелъстител Джакомо Казанова се превръщат в символ на епохата. Карнавалът продължава да пази духа на онези времена до 1930 година, когато Мусолини забранява провеждането му. През 1979 венецианците правят всичко възможно, за да подновят ежегодното провеждане на карнавала. 30 години по-късно, той се нарежда сред най-големите събития на Европа. През 1996 година Венецианският карнавал се сдоби със свой химн, написан от известния дизайнер на висша мода Пиер Карден. Карнавалът нахлува в сивата и мъглива венецианска зима като ярък слънчев лъч. И в един миг тя разцъфтява със златото по костюмите, среброто на дантелите, ярките петна на маските.

Венецианските маски се правят от кожа или папие маше. Първоначално маските били с доста прост дизайн,  имали както символично, така и практическо значение. Съвременните маски се украсяват ръчно, с използване на позлата, птичи пера, скъпоценни камъни.

К. Герчева, Януари 2013