Пивко вино и топло гостоприемство на празника на Добруджанското вино

Пивко вино и топло гостоприемство на празника на Добруджанското вино

Пивко вино, опияняващо сетивата, приятелска усмивка, гостоприемството и сладкодумието на баба Стоянка, и сочно пиле, каквото само в село Гурково може да се опита превърнаха съботния ден в прекрасности от цветове и красота на българските обичаи.

Уюта, топлото гостоприемство, вкусната трапеза и усмивките в кътчето на село Гурково на празника на Добруджанското вино в Мол Варна привлякоха нашия екип, за да научим повече за техните обичаи. Така се озовахме на сладка приказка със Стоянка Тодорова Душкова, която разказа повече за техните носии и пивкото вино, което ни бяха донесли във Варна:

„Всичко ни е останало от едно време – запомнили сме песните на нашите баби и сега ние ги изпълняваме, който обича да ни слуша идва в читалището в село Гурково, където се събираме, учим стъпки, репетираме и най-вече се веселим. Събираме се два пъти в седмицата – сряда и петък, за да танцуваме и пеем, приготвяме обичаи, празници, хора, Бабин ден, Лазарки. Нашите носии са Добруджански носии – от Румъния, село Караманкьой, пазим ги от нашите деди, които през 1940 г. са се преселили в село Гурково, България от Румъния.Когато през септември 1940 г. влиза в сила Крайовската спогодба българското население на Караманкьой се изселва в България, всички българи биват разпределени по различни села, така и нашите баби, дядовци и родители се озовават в селоГурково. Още от едно време помня как по-възрастните старателно се грижеха за носиите, за да опазят българското наследство и богатство.

А днес на празника на Добруджанското вино сме Ви донесли от най-хубавото ни вино – имаме Американ, Царска пръчка, има и ашладисани лозя.“

А докато си хортувахме сладко, сладко … на сцената се изпълняваше обичай, където мома Йордана даваше сърцето си на виден момък Добри, за да се венчаят.

К. Герчева, Февруари 2013