Честита 79 годишнина на Татяна Лолова

Честита 79 годишнина на Татяна Лолова

Татяна Желязкова Лолова e родена на 10 февруари 1937 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив. Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка – и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации.

Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище  (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ. Учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка.

След завършването си, през 1955 г. Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. – тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води основан през 1957 г.  Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” НА Гогол… и постепенно се превръща в любимка на публиката, наред с звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова…

Но популярността за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото (което в онези години се слуша много повече от днес) и по-точно от чудесните предавания на редакция „Хумор, сатира и забава”. Там за първи път много от българските актьори пропяват и се раждат прочутите „Златни косове”. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да гледат в малцината, които са си купили телевизор.

Роли: Елисавета („Дон Карлос” – Фр. Шилер), Фосфоричната жена, Елзевира, Разрухата („Баня”, „Дървеница”, „Мистерия Буф” – Вл. Маяковски), Грицацуева („Дванайсетте стола” – И. Илф и Е. Петров), Татяна („Предложение. Сватба. Юбилей” – А. П. Чехов), Соланж („Балът на манекените” – Б. Ясенски), Фрида Фюрст („Франк V” – Фр. Дюренмат), Беатриче („Много шум за нищо” – У. Шекспир), Анжела („Среднощна история” – Ш. О’Кейси), Бабет („Бидерман и подпалвачите” – М. Фриш), Пенелопа („Обличане на Венера” – Д. Жотев), Г-жа Илиева („Големанов” – Ст. Л. Костов), Бабата („Щръклица” – П. Панчев), Агафя Тихоновна („Женитба” – Н. В. Гогол), Анна Копецка („Швейк през Втората световна война” – Б. Брехт), Марина и Васюта („Провинциални анекдоти” – Ал. Вампилов), Лилия Василевна („Старомодна комедия” – А. Н. Арбузов), Агнес („Деликатно равновесие” – Е. Олби), Гена („Човекоядката” – Ив. Радоев), Флоранс Бъкър („Пеперудите са свободни” – Л. Герш), Антония („Няма да платим! Няма да платим!” – Д. Фо), Телма Кейтс („Лека нощ мамо” – М. Норман), Серафима Илинична („Самоубиецът” – Н. Ердман), Клер Цаханасян („Посещението на старата дама” – Фр. Дюренмат), Етел Савидж („Странната мисис Савидж” – Дж. Патрик), Тъжина („Забравени от небето” – по Е. Томова), Уини („Щастливи дни” – С. Бекет), Министершата („Госпожа министершата” – Бр. Нушич), Костанда („Свекърва” – А. Страшимиров), Леонора („Нищо не помня” – А. Милър), Баба Бонка („Франческа” – К. Илиев), Примата („Дуенде” – Р. Апостолова), Мег Фоулън („Бившата мис на малкия град” – М. Макдона), Майката („Гласовете на другите” – Пл. Дойнов) и др.
Има участия в киното, телевизията и естрадата.
Носител на национални награди и държавни отличия.

„Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно. Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито как изглежда боклукът в контейнерите пред дома ми, нито колко ме е страх да се прибирам нощем. Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно.“ / Из „1/2 ЖИВОТ”, Татяна Лолова, изд. Релакса, Варна, 1999, с. 227-228.