Трети март е - Честит Национален Празник, Българи!

Трети март е – Честит Национален Празник, Българи!

На трети март 1878 г. се подписва Санстефанският  прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя. Той  регламентира създаването на българската държава. В нейните  граници са  включени всички българи. Тя обединява етническите територии на българската нация и се разпростира на 170000 кв.км.  Санстефанска България се превръща в национален идеал на всеки българин.

 Празникът се отбелязва като такъв от 1888 г. Еднократно като национален празник денят е празнуван през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

„Българският въпрос“ става централен за Великите сили след Априлското въстание през 1876 г. Неуспешната Цариградска конференция води до обявяването на десетата поред война между Руската и Османската империя през 1877 г. На страната на Русия се присъединяват румънски войски и българското опълчение, а населението подпомага снабдяването и придвижването им в България. От своя страна Османската империя мобилизира срещу Русия огромна армия, въоръжена и обучена по европейски образец.

Едни от най-възловите битки са край Плевен и връх Шипка. След тези две победи никой не може да спре настъплението към Цариград. По време на Руско-турската война (1877-78 г.), заедно с изчезналите и ранените, броят на жертвите достига 207 000 души. Броят на падналите българи надвишава няколко десетки хиляди.

На трети март (рожденния ден на император Александър II, наречен от българите Цар Освободител) в градчето Сан Стефано край Истанбул, Турция се съгласява да подпише предварителен мирен договор. Договорът намалява мощта на Османската империя. Той осигурява независимостта на Румъния, Черна гора и Сърбия. В рамките на България трябва да влязат земите на Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров). Границите на бъдещата българска държава са начертани според границите на Българската Екзархия, която е създадена през 1870 година, като първата призната институция на българите.

Санстефанска България просъществува само до юли 1878 г. Тогава в Берлин се свиква конференция, която отхвърля предварителното мирно споразумение в Сан Стефано и разделя България на пет части. Княжество България, обхващащо Северна България и Софийска област остава васално на Османската империя. Източна Румелия (територията на Южна България) със столица Пловдив има статута на автономна област, но е под политическата и военна власт на султана, който назначава и генерал-губернатора й. Македония и Одринска Тракия са върнати на Османската империя.

Нека на трети март си спомним саможертвата на хората, дали живота си за свободата на България.

Снимка: Internet