Из приказките на България - плъстите и Румяна Николова

Из приказките на България – плъстите и Румяна Николова

Овчата вълна е била позната на човека още от древни времена – в продължение на  хилядолетия животинските кожи са играели огромна роля в живота на човека – от тях са правели дрехи, обувки, жилища, доспехи, къщи, по-късно са ги ползвали за разменна единица. Но в един момент … бива забравена. Днес … днес съвременният човек, много отдалечен от природата, открива полезните свойства на вълната отново – един човек го възражда в точното време, за да преоткрием красотата на един от най-старите ни занаяти.

Опознайте и вие един от старите български занаяти заедно с Румяна Николова, която демонстрира техниката плъсти по време на събитието „Дни на предците“ в Плиска (01.06.2013 г.), а иконата … иконата, която беше сътворила, очароваше всеки, до чийто поглед се докоснеше:

  • Иконата е мое съчинение, незнам дали някога, някъде е правено такова нещо. Предизвика ме човек, който поиска да му направя икона от плъсти. Аз съм била на школа за иконопис в продължение на три години, по принцип рисувам на дъска и ми помогна това, което знам за яйчната темпера, защото такава фина разработка по традиционната плъстена техника не може да се получи. Основата се работи с мократа плъст и всичко друго се рисува косъм по косъм с игличката – това са милиони забождания на косъмчета в основата. Завърших иконата за един месец, защото работя по 12 часа на ден, но иначе би могла  да се завърши за 2 месеца. Удоволствието е невероятно, защото виждаш как се ражда пред  очите ти. Трудноста идва от това, че не може да се копира – стандарната техника на иконите може да копираш с индиго, докато  върху вълната нищо не помага. Рисувам я по канона – спазвам всички правила. Оригиналът е от Византийската темперна техника, от 16 век е разработката.

Предавал ли се е този занаят от поколение на поколение в България?

  • Най-интересното е, че в България този занаят е бил забравен. От 16 век са последните килими, направени в Копривщица. От там нататък единствените хора, които са ползвали плъстената техника за каквото и да е са родопчанките. Йордан Колев е занаятчия от 50-те – 60-те години, който вижда тази техника, харесва му, опитва се да я възстанови и се оказва, че няма човек в България, който да му я покаже. Отива при родопчанките – те не желаят да си кажат занаята и отива в Унгария – там е запазен все още. Възстановява го, неговата дъщеря обучава няколко човека и преди около 3-4 години доби по-голяма популярност и си му намерихме приложение. Аз самата смятам, че два живота не могат да стигнат, за да обхванат всичко, което може да се включи. За съжаление нашият усет към вълната е загубен от поколения и сега се опитваме да обясним, че вълната е това, върху което трябва да спят нашите деца и ние самите.

Казвате в Унгария е бил запазен, тогава означава ли, че в България не са милеели за своите занаяти?

  • Обичат ги, но имахме един период на много странно отношение към нашите занаяти. В Унгария занаят означава да имаш народ, докато тук в България е едно притеснение, че могат да те сметнат за селянин без да си дават сметка, че в нашите села са създадени най-велите творби и това, че си селянин не означава, че си глупав. Дори наши предци, които са имали усет към занаятите са се притеснявали да кажат, че „моята баба е правила това и това”. Докато сега вече не е така – хубави събори правят, жалкото е, че за един ден малко хора могат да се организират и да дойдат да видят всичко това. Защо да няма селища както в Унгария, защо да няма събития всеки ден както е в Етъра. Опитаха във Варна със селището Фанагория, но мисля, че не се получи напълно.

К. Герчева, Юни 2013