Един от ароматите на есента - тиквата

Един от ароматите на есента – тиквата

Заради многобройните й семки някои източни народи виждат в тиквата символ на плодородието и изобилието. За даоистите тя е храна на безсмъртието, а някои африкански племена смятат тиквените семки за знак на божествената мъдрост. Народите от Лаос пък вярват, че са родени от тиква. Пак заради формата й те я приемат за умален модел на Космоса.

Освен това тиквата е неизменен символ и на Хелоуин. Всичко за празника може да прочетете тук.

Наред с всичките тези вярвания обаче тиквата е и ценен кулинарен продукт, както и неизменна част от диетите за здравословно хранене. Тиквата е едно от най-богатите на каротин растения, някои сортове дори превъзхождат морковите. Тя е богата на плодова захар, съдържа до 10% захари (главно захароза и гликоза) и до 91% вода. Съдържа калий, калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. По хранителност тиквата надвишава картофите. Има високо съдържание на витамин A, С (15 мг в 100 г), В1, В2 и РР. Съдържа около 1% целулоза, а киселини почти липсват. Не съдържа мазнини, натрий и холестерол.

Тиквата е пренесена в Европа през XVI век от Южна Америка, където е била употребявана за храна 3000 години пр.н.е. В Мексико са намерени семена от подобни растения, датиращи от 5500 пр.Хр. Думата тиква (англ. pumpkin) идва от гръцката дума pepon – голям пъпеш. Англичаните я нарекли pumpion или pompion – термин, който датира от 1547 г. С изключение на Антарктика днес тиквата се отглежда навсякъде по света.

Най-благоприятни за съхраняване на тиквите са температура 1 до 14oС и относителна влажност на въздуха 70%. За съхраняване се избират добре узрели тикви със запазени дръжки. Плодовете със сивозелена лъскава кора и с къси, свити и изсъхнали дръжки са недозрели.

Ето и едно ново и много практично приложение на тиквата – тук.