Резово ... безвремие и очарование

Резово … безвремие и очарование

Резово е различно курортно селище от всички останали на българското черноморие … там времето е спряло, оставяйки те да попаднеш в едно безвремие, за да те очарова с потъващия залез за морските хоризонти, магията на рибарските мрежи, вкусните гозби, гъделичкащи обонянието, минавайки покрай китните ресторантчета, незабравимата панорама и тишината, която ти осигурява така нужното ни спокойствие в забързаното ни ежедневие.

Резово е сгушено в най-южната точка на българското Черноморско крайбрежие. Намира се на 95 км южно от Бургас по път 99, на 17 км от гр. Ахтопол и 11 от Синеморец. До селото е устието на река Резовска, което е и границата с Република Турция. Старите му имена са Резбу, Резви, Резви дере, Резве. Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война. Според други източници е възможно Резос да идва от думата „цар” на езика на траките. Днешното село е заселено в 1903 г. и веднага е построена църква – „Св. св. Константин и Елена”. Това личи от иконата „Всех святих“ от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана в 1909 г.

Старото село от миналия век е на 10 км навътре в Странджа, на хълма Кукуча (Кочурето). Преди опожаряването му по време на Преображенското въстание, то е имало 100 къщи и църква „Свети Иван Кръстител“. За известен период името му е Ени кьой (Ново село). След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства от село Яна и от Малко Търново. Дърводобивът, въглищарството, земеделието, скотовъдството и моряшките професии помагат на селяните бързо да се замогнат през ново време. През 1923 г. в Резово е основана горско-производителна кооперация „Резвая”. Преброяването в 1926 г. регистрира в Резово 95 къщи и 378 жители, от които 70 бежанци от Източна Тракия. Тридесетте години бележат връх в развитието на новото село. През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, докато в 1933 г. само членовете на кооперация „Резвая” са били 92 души. През 2000 г. в селото е построен православният храм „Св. Йоан Кръстител”. По данни от 01.02.2011 г., селото има 46 жители.

Река Резовска е по-малко познатата и проучвана река в Странджа. Като гранична (тя е същинската граница с Турция) дълги години е била под строг режим за посещение, почти недостъпна за проучвания. Води началото си под връх Махияда (1031 м), намиращ се в турската част на планината. Събира водите на реките Паспаловска, граничната Делийска и Черногорска, и през скалисти на места брегове и вековни гори достига до Черно море, където се влива при село Резово. Резовска река е по-бърза и по-студена от Велека и в нея пъстървата е често срещана. В долното течение има и сом. Край резерват „Узунбуджак” реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядо Киров буджак, Големият буджак и др. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. Склоновете към р. Резовска са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. За поречието са характерни змиегущера (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок и леопардовият смок.

К. Герчева, Август 2014