Казват, че страхът се бои от уверените в себе си хора, а със сигурност уверен в себе си е Д-р Георги Еленски, който харесва предизвикателствата и за себе си казва, че обича да преодолява страховете си. Той е ветиринарен лекар по професия, но заедно с Красимир Христов основават Тракийско Херпетологично Дружество, купуват първоначално 40 отровни змии от Московския зоопарк и от терариума в Кейптаун (ЮАР) и започват да сбъдват мечти …

От 29 май 2012 г. до 10 септември 2012 г. Д-р Георги Еленски ни е на гости във Варна, заедно с екзотична изложба, включваща едни от най-опасните влечуги на Земята, които могат да се разгледат всеки ден от 9:30 часа до 23:30 часа. Изложбата се намира в „Природонаучен музей“ в Морската градина, до Пантеона (вход – 3 лв., за деца и ученици – 2 лв.). Ето какво ни разказа той за себе си и за един по-различен свят на екзотика:

От колко време се занимавате с това и вие ли се грижите за животните?

  • С това се занимавам от 1998 г., тогава бях на 33 години, гледаме много повече животни – тук във Варна са 42 вида, в Бургас имаме втора колекция с още 42 вида, а в Хасково в базата имаме на 240 вида влечуги. Екипът ни е от 5 човека, аз съм един от създателите на колекцията – един от тримата инвеститори в началото.

Разкажете ни повече за интересните наименования, които давате на някои от животните?

  • Основно кръщавам неотровни животинки, защото децата като ги пипат и ако искат да ги подържат примерно питат как се казва. Отровните никой не ме пита как се казват и затова не ги и кръщавам.

Какво е усещането да живееш сред опасни влечуги?

  • В началото, когато започнах да се занимавам с това усещах лек дискомфорт като ми поставиха питон на врата за първи път, но сега вече съм на 46 години и до такава степен съм свикнал със змиите, че държа и мамби, и тайпани за опашките. Свиква се – змиите са доста опасни, но в същото време са много елементарни и предсказуеми същества, тъй като са примитивни животни и тяхното поведение се базира на схема от рефлекси и инстикти, която човек, когато работи 15 години с тях, няма как да не изучи. Така, че аз се чувствам много спокоен, когато работя с тях, не се чувствам застрашен. Аз съм от хората, които обичат да преодоляват страховете си и успях да се преборя.

Преди малко чух едно детенце като ви казва, че сте сбъднали мечтата му, давайки да пипне змията – много ли мечти успявата да сбъднете по този начин като пренасяте децата в този свят?

  • Идеята на нашето дружество е преди всичко да популяризираме влечугите и то най-вече най-отровните змии на земята – тайпани, мамби, но в същото време показваме и неотровни животинки, с които позволяваме пряк контакт. Опитваме се да преодолеем бариерата, страха в децата, а дори и във възрастните хора и много хора, които изпитват панически страх от змии, тук при нас свикват – отначалото малко крещят, изпитват паника, но после има деца, които до такава степен се влюбват, че идват всеки ден и смока им виси на врата по 2 часа и не могат да се разделят. По този начин се стига от една крайност в друга – от безумна фобия до безумна любов. Змиите не са животни, които могат да отвърнат с някакви ласки и емоции – човек трябва да ги обича, но да не очаква нищо от тях.

А изложбата само в България ли бива показвана?

  • Не – двама пъти е ходила в румънски градове, сега на есен отново за трети път ще бъде в Румъния. Но за сега единствените държави, в които е показвана са България и Румъния. И в двете държави има еднакъв интерес – това, че не ходим в други държави се дължи на факта, че разстоянията и транспортните разходи са големи. Имаме право да отидем във всяка европейска страна, тъй като имаме лицензиран транспорт и сме легитимно дружество, но въпреки това в България интереса е достатъчно голям и предпочитаме да радваме нашата публика.

Статия: К. Герчева, Юни 2012

Снимки: Петър Дянков