Пътят към нашия Рим

Пътят към нашия Рим

Всички ние цял живот търсим Рим … още поговорката гласи, че всички пътища водят към Рим – вярна във всеки смисъл, който влагате в нея. Един от прекрасните ми рожденни дни ме отведе именно там, за да открия моя и нашия Рим.

Затягайте коланите и хайде с нас там през декември … качваме се в самолета и политаме високо, високо в небето сред облаците – гледката е невероятна – безброй бели облачета като захарен памук се реят  в синевата, крило на самолет и любопитни погледи, надничащи през прозорците на самолета. Неусетно времето минава и вече сме кацнали на летище Фумичино в Рим – едно от най-големите, с много терминали, пътници – пристигащи и заминаващи. Впечатление ни направиха отделените кабинки за пушачи насред коридорите на летището, в които се бяха наскупчили пушачите.

От летището се отправихме към хотела с автобус и след като се настанихме веднага се впуснахме в приключение, нетърпеливи да вкусим Рим. Ако не сте с организирана екскурзия голямо улеснение са туристическите карти на града, където са описани всички номера на трамваи, автобуси и спирките на Метрото, както и спирките, на които спират, а повечето от тях те отвеждат директно до съответната забележителност. 1,50 евро е билетът за градски транспорт, важащ 100 мин, а билетът от 6 евро важи за 24 часа за целият градски транспорт. Купуват се от съответни автомати, всички наоколо са любезни и готови да ти обяснят, ако нещо ви затруднява.

Първата вечер се насочихме към Колизеумът – разкошен през нощта. Окъпан целият в златиста светлина, пълнолуние и цялото му величие, нашепващ истории за древен Рим. Построен през 72 г. Колизеумът в Рим е най-големият амфитеатър в света и най-популярната забележителност на Италия. Един от най-емблематичните символи на Древен Рим е бил построен като дар за римляните, на който да се провеждат различни игри и представления, и който да покаже на света възможностите на римските строителни инженери. Преоблечени, като древни римляни, мъже приканват да се снимате с тях, разбира се срещу съответната цена (около 10 евро).

Всяка първа неделя от месеца е обявена за вход свободен на националните музеи от Министъра на културата в Италия и за наш късмет олучихме именно тази неделя – вторият ден от нашето италианско приключение, който отделихме за разходка из музеите. Посетихме Термите на Диоклециан (le Terme di Diocleziano), които се намират в близост до гара Термини, където отиват всички автобуси в Рим. След което се насочихме към Ватикана.  „Да отидеш до Рим и да не видиш папата“ е фраза, която съпътства неизменно всяко пътуване до Вечния град, е, ние не го видяхме, но за сметка на това останахме впечатление от Ватикана, не влязохме вътре, тъй като имаше километрична опашка. За да влезеш там, според мен трябва да си отделиш един ден, специално само за там, затова го оставихме за следващото ни ходене там, както и фонтанът Треви, който беше в ремонт. От Ватиката се качихме на туристическите автобуси „Hop on, hop off“, които минават на всеки 15 мин, билетът, който се купува важи за цял ден и може да слезеш, на която спирка желаеш, да разгледаш и да се върнеш за следващия автобус. Автобусът минава покрай всички главни забележителности в Рим. Вечерта се разходихме до разкошният площад Навона, както и Пантеонът.

Римският пантеон (Roman Pantheon) е един от многото исторически символи на град Рим. В действителност Римският пантеон е най-голямата архитектурна и културна забележителност на града, що се отнася до божествени храмове. В буквален превод думата пантеон означава „всички богове”. Този колосален монумент се счита за най-големия храм от неармиран бетон в света. Милиони туристи от цял свят се стичат днес в Римския пантеон, защото той е най-добре запазената сграда от Древен Рим, до която може да се докосне днес човек.

Смята се, че Римският пантеон е построен през 27 – 25 г. пр.н.е. в Рим от император Марк Випсаний Агрипа. Той бил приятел и генерал на Октавиан Август. Римският пантеон е издигнат като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В своя първоначален вид римският пантеон е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квирин, чиито функции се разпределят в съответствие с типичната за индоевропейците трипартитна структура: първият е носител на жреческа и царска власт, вторият – на военна сила, третият – защитник и осигуряващ храна за всички. Квирин, древен бог, почитан вероятно от италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. По-късно Римският пантеон става християнски храм от 7-ми век. От създаването си по време на цялата си история Римският пантеон служи само и единствено като храм.

Третият ден се разходихме до един от моловете в Рим – Fashion district, намира се извън Рим и отново има организирам автобус, на който може да се качите от гара Термини в 10:30, билетът е 7 евро и важи за отиване и връщане (връщането е в 17:30). Молът е построен като едно затворено малко градче с 170 къщички – магазини с известни марки дрехи, обувки, парфюми, чанти и всякакви други стоки, както и няколко ресторанта за хапване. Лично за мен беше истински шоколадов рай да попадна в магазина на Линд, пълен с щандове бонбони и шоколади.

И разбира се не на последно място да споделя за храната в Рим. Италианската кухня е една от най-широко разпространените и известни извън пределите на своята родина. По брой ресторанти например вероятно спори с китайските за първо място, защото почти няма град по света, където да не се носи ароматът на прясно изпечена пица. Освен с готовите си ястия Италия е прочута по цял свят и с някои специалитети от фамилията на основните продукти. Така например зехтин, различни видове сирена (най-известните са пармиджано, моцарела, горгондзола и маскарпоне), колбаси като мортадела и прошуто от Парма. Да не забравяме и италианските вина, сред които всеки ще намери нещо по свой вкус. Един от най-вкусните десерти, който съм яла е каноли. Канолите са символ на сицилианското сладкарство. Предствляват хрупкава пържена кора, овита под формата на тръба, пълна със сладък крем, обикновено рикота. Могат да се гарнират с натрошени бадеми, шам фастък, кори от цитросови пловове или желирани черешки. По произход от Палермо в началото са приготвяни по време на карнавалите и са били символ на плодовитостта. Те са толкова емблематични за Сицилия, че през 1972 г. в сцена от „Кръстника” след едно убийство Питър Клеменца казва на Роко прословутата реплика „Остави пистолета. Вземи канолите”. Струва си да се опитат.

Разбира се освен всичко хубаво в Рим, видях и другата му страна, не по-различна от България – по стените надраскани графити, мръсотия из по-забутаните улици, крадци в претъпканото Метро и автобуси. Никой не дава предимство на пешеходците на пешеходните пътеки, дори бих казала, че в България се преминава по-спокойно. Почти нямаше здрава кола, повечето вече бяха ударени. Така, че и в Рим животът има две страни. Не всичко в чужбина е розово, вероятно някои неща са по-добре уредени, други не, въпрос на избор … въпрос на усещане е твоят път до Рим. Аз открих моят и нашият път към Рим, който е тук и сега … а вие?

К. Герчева, Декември 2014