Социалната и благотворителната дейност във Варна по време на епохата на Възраждането

Социалната и благотворителната дейност във Варна по време на епохата на Възраждането
Социалната и благотворителната дейност във Варна по време на епохата на Възраждането

Епохата на Българското възраждане е многостранен исторически процес на съзряване, подготовка и осъществяване на българската националноосвободителна, антифеодална, буржоазнодемократична революция. Това е епоха на преход от средновековието към новото време във всички сфери на материалния и духовния живот. Началото на Възраждането отбелязва дълбоки промени в социалната структура на българския град. Тук най-масовата социална група е занаятчийско – промишленото съсловие, която се запазва количествено чак до края на робството. Едрата буржоазия през XVIII в. се състои предимно от посредници в търговията между Европа и Турция. Бавното проникване на буржоазните отношения в условията на разложение, деморализация и постоянни размирици, при наличието на доминиращи в турската политика тенденции към запазване на класическите стопански форми довежда до оформяне на няколко прослойки от нови богаташи с неопределен социален профил, мнозинството от които са турци, гърци, еврей, арменци и малка част българи. Наред със социално-икономическите промени в българските земи през XVIII в., в духовния живот на българския народ настъпва съществен поврат. Една от основните изяви на българската национална революция през Възраждането е разпространението на социалната и благотворителната дейност. А на фона на общонационалните тенденции още през първото десетилетие след Кримската война се слага начало и на благотворителността в град Варна. Разположен на морския бряг, градът по това време е носител на отпечатъка на неблагоустроено селище, потънало в мрака и нищетата, в което все още е преобладавало чуждото влияние. В тази обстановка на 18 декември 1888 г. е основано дружество „Майка”с цел да подпомага и просвещава българската жена. Инициативата за създаването му е на Кръстъо Мирски и съпругата му Стефания Мирска. През 1897 г. дружество „Майка” открива професионалното училище „Трудолюбие”, в което се обучават деца, предимно от по-бедните слоеве. Една от дарителките на дружеството е княгиня Мария Луиза. Женското благотворително дружество „Майка” е разделено на два лагера, в следствие на идеите за реализиране на две идеи, еднакво полезни за народа. В единия лагер са Д-р Головина, г-жа Аврамова и г-жа Тимофеева, които провъзгласяват за своя почетна председателка г-жа Черкавска, руска консулка, благодарение на която образували свое дружество „Саморазвитие”. В другия лагер са Д-р Анастасия Железкова, г-жа Драсова, Д-р Бичева и д-р Ряскова. И двете дружества имат благотворителни цели. Благотворителността се е състояла в отпущане на помощи за бедни, учащи се деца. През 1891 г. дружеството отпуска стипендия на ученичката Мария Николова да следва в Прага ръкоделие и домакинство. Дружество „Саморазвитие” е искало да създаде библиотека със салон за различни беседи, а под упавлението на втория лагер на дружество „Майка” е откритото професионално училище „Трудолюбие”. Една от малкото общественички, които се отдават в служба на обществето в първите години след Освобождението във Варна и благодарение, на която се създава дружество „Майка” е Стефания Мирска. Благодарение на нея се основават много благотворителни и просветни дружества, както и читалища. През 1889 г. е избрана за кмет на град Варна, а същевременно е председател на училищното настоятелство.

Една от големите благодетелки на децата е и Д-р А. Головина, която живее във Варна и подарява своята голяма къща на Съюза за закрила на децата. Освен нея и Вела Благоева физически е активна партийна деятелка и участница в акции и манифестации, била е първата организаторка на женските кръжоци. Завършва Габровското девическо училище през 1871 г. при известната учителка-възрожденка Анастасия Тошева и става народна учителка, след което учителствува в Берковица, Варна, Цариград и Търново. През 1874 г. Вела Благоева придружава брат си Никола през лятната ваканция вред „из българско“ да събират средства за варненската църква и за девическото училище и заедно с това да основат читалища и набират абонати за цариградското сп. „Читалище“. В периода на 1877-1878 г. по време на Освободителната руско – турско война тя става доброволка – милосърдна сестра и служи в 50-та военно-полева болница при Свищов. В сп. „Училищен преглед“ от 1902 г. относно възпитанието на децата тя пише „Най-добър възпитател е тоя, който признава своите недостатъци пред възпитаниците. Ако се мъчи да ги скрие, той ще трябва да лицемери. За да проникнем в детската душа и да възпитаваме човека, трябва да го научим да бъде откровен.“ Със забележителен педагогически похват тя разработва своите беседи „За семейството, частната собственост и държавата, „Руските жени“, „Женският фабричен труд“, „Против Първата световна война“ и др.

В епохата на Възраждането българските търговци и във Варна започват да излизат на големия пазар на империята и на европейското тържище. Първоначално те се появяват под чуждо, главно гръцко знаме, но постепенно се обособяват на национална почва и към края на XVIII в. в търговските регистри все повече се среща името българин, регистрират се и първите български търговски къщи и фирми. Измежду един от най-преуспяващите търговци в град Варна е търговецът на жито Янаки Флори, който през 1865 г. поръчва да му построят най-голямата къща в града, в която съществуващото във Варна тогава Добродетелно българско дружество на 21.02.1867 г. организира бал за подпомагане на бедни ученици. На него са поканени над 200 души и са събрани около 10 000 гроша.

Един от видните обществени деятели в град Варна, взел участие като член на българската община при откриването на българското училище и църква е и Хаджи Стамат. Той подарява 14 250 гроша за училището – крупна сума за тогавашното време. Хаджи Стамат събира средства и за съграждането на девическото училище във Варна.

С болницата „Параскев Николов” се поставя началото на болничното дело в град Варна. Тя е построена по желание на Параскев Николов, който избягва от поробеното си отечество в Одеса, където забогатява от търговия и решава да бъде полезен с богатството си. Преди смъртта си през 1852 г. той прави завещание, в което подчертава желанието си, че оставя определена сума пари, която да се използва от жителите на град Варна за постройка на една църква и една болнична сграда. Желанието му бива изпълнено с построяването на църква Св. Никола и болницата „Параскев Николов”, в която са се приемали заразно-болни, недъгави, както и венерично и туберколозни болни. От 1911 г. до 1913 г. болницата е завеждана от д-р Б. Астарджиев, а през 1918 г. от д-р Алексиева – Ковачева. След това сградата се използва за сиропиталище, военен лазарет, курортен дом, химическа лаборатория, венеричен диспансер.

В миналото и днес благотворителността е ключов елемент от развитието на българската държава – и днес паметници се издигат благодарение на дарения, образованието на много деца се осигурява чрез фондации, извършват се по-специфични лечения в чужбина и България с помощта на дарения. Благодарение на благотворителноста и днес се осигурява решение на редица проблеми, карайки хората да се включват в тяхното разрешаване, което подпомага развитието на гражданското общество.

Събрала материала: К. Герчева, Май 2012
Източници:
1.       Вестник „Вела Благоева – 1858-1921”, издават Къщата-музей „Димитър Благоев” и полиграфическият комбинат „Димитър Благоев”2.       Вестник „Женски глас”, 1927 г.

3.       Вестник „Народно дело”, 1968 г.

4.       Юбилеенъ листъ – по случай 50 год. на д-во „Майка” и 42 год. на уч. „Трудолюбие”, Варна, 1939 г.

 
 

Варна – град с история и традиции

Варна - град с история и традиции
Варна - град с история и традиции

Жан-Батист Сей казва, че „историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето“, а всяка епоха си има своите красоти и успехи. Точно затова, за да опознаем заедно Варна решихме да ви върнем към нейната история…

Варна има хилядолетна история. Заради чудесното местоположение и добра видимост на малкия нос, където днес се намира морска гара, е съществувало древно тракийско рибарско селище на племето корбизи.

През VI в. пр. Хр. тук възниква гръцки полис на милетски колонисти и преселенци под името Одесос. Градът се оформя като рибарска и земеделска колония, а през V в. пр. Хр. става истински търговски център. До римско време бил почитан главно тракийският бог Дарзалас, а не характерните по това време култове към Аполон и Дионис. В чест на Дарзалас били устройвани мистерии, шествия, игри и състезания, за които свидетелстват старогръцки и римски извори.

Дълго е обсаждан от Александър Македонски в средата на IV в. пр. Хр., но обсадата е вдигната и градът става автономен в неговата империя. Въстава и се освобождава по времето на Лизимах, като отново придобива първостепенно значение по Северното Черноморие. До I в. пр. Хр. е свободен полис, сече монети с образа на своя бог-покровител. Завладян от легионите на Марк Лукул, става важен римски регионален център. Тук отсяда и големият епически поет на Рим Овидий по пътя към гр. Томи (дн. Кюстенджа в Румъния), където заминава в изгнание. Постепенно Одесос отстъпва първенството в областта на Марцианополис (дн. Девня), построен от император Траян. Завладяван и опустошаван неколкократно при варварски нашествия, той ту влиза, ту е извън границите на Византия. През IX век вече се нарича Варна. Предполага се, че името е донесено от конните народи от Централна Азия – топоним и хидроним в Индия (реката, която се влива в Ганг при Варанаси), както и понятието каста (цвят). След многобройните войни между България и Византия градът влиза трайно в пределите на България в началото на XIII в. при цар Калоян. В отбранителната му система са построени три крепости – на нос Галата, на нос Св. Димитър, и третата – наречена Петрич – при Белославското езеро.

Въпреки добрата си отбрана градът пада в ръцете на турците през 1391 г. и бързо запада. През 1444 г. по време на похода на полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и на унгарския войвода Янош Хунияди, градът е обсаждан от рицарите. Въпреки, че хвърлят всички сили в боя, войските на християнската коалиция претърпяват пълен разгром. Младият крал Владислав загива. В негова чест е издигнат мавзолей от жителите на Варна. С течение на времето градът придобива все по-ориенталски вид. Заселват се много турци. Издигат се джамии, конаци, турски бани. Строежът на църкви за дълго време е строго забранен. Варна става силно укрепена крепост, която пази североизточните граници на Османската империя и е важен търговски и занаятчийски център. По времето на Руско-турската война от 1828 г. крепостта пада, руските войници превземат града и известно време го държат в свои ръце. В следващите десетилетия започва подем на народностното съзнание, строят се училища, читалища, църкви. През 1878 г. Варна окончателно е освободена от турска власт и става най-важният български пристанищен град. В края на XIX век се свързва с железница със София. Създават се много фабрики, развива се промишленият риболов. Варна бързо се обособява и като морски курорт, повлиян от европейската мода в архитектурата и водния транспорт. За кратко време градът е преименуван на Сталин. След 1956 г. връща старото си име.

По времето на временното руско управление през 1879 година полякът Едвин Варшановски съставя първия план на Варна. Първите градски архитекти са чужденци. До 1900 година в държавните служби като архитекти и окръжни инженери не са работили българи. Първия градски архитект е Сава Димитриевич. Като архитект и началник на техническия отдел през периода 1893-1900 г. работи и арх. А. И. Пиер. Негов проект е къщата на Асарето – известен като италианското консулство (сега там се намира Военноморския музей), както и сградата на благотворителното дружество “Майка” (на центъра, сега там е военното комендантство и матроския клуб). Италианският архитект Валентино проектира и строи католическата църква  “Безгрешното зачатие на Св.Богородица” (на ул. ”Преслав”-срещу областния съвет). Австрийският архитект Румпел Маер проектира и строи двореца “Евсиновград” . Същият е довършен от швейцарският архитект Херман и арх. Лазов. Всички сгради на швейцареца  проектирани и построени, са тържествени в монументален стил, като умело са вградени класическите форми и добре пропорционирана външна и вътрешна архитектура.

Чешкият архитект Ханс Мартине изгражда забележителната морска градина. Той проектира и парка към летния царски дворец “Евсиновград”. До средата на XIX век районът на Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където са погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърля по морския бряг. През пролетта на 1862 г. с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет нарежда заграждането с плет от храсти десетина декара за общинска градина (белидие бахча). Представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.

  • През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града — Аквариумът;
  • През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис-корт и игрище;
  • На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от кораба „Георги Димитров“;
  • През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория.

Събрала материала: К. Герчева, Май 2012